— След един час.
Аскол трескаво запрелиства страниците. В протокола на комисията за космонавтско освидетелствуване бе написано: „лека психическа неустойчивост“, което по-късно не бе отбелязано в личния картон и бе попречило на електронния диагнозатор да се намеси. Небрежност или лоша приятелска услуга и ето какво се получаваше… Все пак психическите отклонения на Ланкони бяха регистрирани от комисията за прекатегоризация и тя бе отказала да го направи космонавт-изпитател. Може би така е станало по-лошо, разсъждаваше Аскол. Травмирали са го и нищо чудно това да е една от главните причини за сегашното поведение на пилота.
— Не мога да се начудя на нашата небрежност — внезапно възкликна докторът, разтърсвайки гневно изписаните с равномерния шрифт на електронна машина листа. — Днес най-малко на трима души е направило впечатление, че Ланкони изглежда превъзбуден — и на старшата екзаминаторка (посочва го в доклада си), и на стюардесата (споделила го е с ръководителя на движението), и на главния диспечер (отбелязал го е в дневника си), но никое от тези служебни лица в случая не е изпълнило своя дълг. Така пилотът, въпреки подозрителното си поведение, не е бил отстранен от борда.
— Извинете — намеси се един от присъствуващите. — На персонала на космическите линии е било известно, че Сет Ланкони не живее добре със своята приятелка. Често са се карали и на тази причина са отдали неспокойното му поведение.
— Позната история — продължи ядосано Аскол. — Да утешаваме нещастниците, да не им се месим в личния живот. А защо се допускат лица с утежнени семейни отношения да отговарят за живота на пътниците?
— Но ние не сме в състояние да следим кой кога се кара с жена си — възразиха от комисията.
— Длъжни сме — избухна докторът. — Ако искаме да няма инциденти. Разполагаме със съвършена техника за това. Рано или късно — продължи по-спокойно той — такава неприятност щеше да се случи, щом като управлението за граждански полети отказва да се извършава психогенен преглед на космонавтите преди всеки рейс. Смятаха, че е излишно, след като се представя месечно освидетелствуване от невролог и се задоволяват само с общ преглед. Разбира се, пилотите могат да се откажат от полета, ако не се чувствуват във форма. Само че, ако някой е полудял, той няма да си признае доброволно, нали?
Присъствуващите, стъписани, слушаха този гневен водопад от думи, който ги караше да се чувствуват едва ли не виновни за случилото се.
„Сега вече ще имам силни позиции, когато настоявам за психогенните прегледи“ — каза си Аскол, но тази мисъл не му достави никакво удоволствие.
— На всичкото отгоре изглежда, че останалите космонавти са нарушили устава, като са оставили Ланкони сам в командния пункт — отбеляза някой. — И той се е възползувал от възможностите, които му дава системата за защита на пилотската кабина в случай на авария. Блокирал се е там и ни шантажира.
— Има и по-лош вариант — добави друг член на комисията. — Да се е „отървал“ по някакъв начин от останалите двама. Ами ако е сторил нещо на пътниците? Ние не знаем каква е съдбата им. Той ни изнудва, защото е сигурен, че бихме направили отстъпки само в името на живота им. Но не ни дава никакви гаранции за това.
— Трябва на всяка цена да влезем във връзка с ракетоплана — съгласи се Аскол. — Изобщо нужна ни е информация за положението там. Иначе ще преговаряме със завързани очи.
Дияна си каза, че трябва да стане някакво чудо, за да се разреши тази заплетена история, в която можеха да загинат множество невинни хора.
13
Щом дойдоха на себе си от чудачествата на Стефан, Леда и Емил се спогледаха.
— Стефан е умен и прозорлив човек и никога не би говорил на вятъра — опита се да го оправдае Емил. — А и нашият случай изключва шегата. Вероятно има сериозни причини да постъпи така. Но нека не умуваме, а да имаме малко търпение.
— Дано в това време да не се случи нещо с Мая — кършеше ръце Леда, започвайки да подозира истинската причина за отсъствието на дъщеря им. — Може би ние сме я обидили с нещо, Емил?
— Успокой се, мила. Няма нищо лошо. Мая е в такава възраст, че… — замлъкна, защото не знаеше как да продължи.
Леда седна в креслото до прозореца и се опита да се съсредоточи. Какво ли имаше пред вид Стефан с огледалните лъчи? Те бяха едно от последните открития на лазерната физика — нещо като побратими на лазерния лъч, само че с редица противоположни свойства. Отразяват се от всички негладки предмети, включително и от абсолютно „черно тяло“. В замяна на това пък се поглъщат от огледалните повърхности, върху които се запечатват обемните образи на предметите. Но най-интересното е, че Слънцето се оказа естествен източник на огледално лъчение. Правейки аналогия с лазерните лъчи в холографията, учените бяха създали огледалографията. За възпроизвеждането на огледалограмите бе необходим сноп от огледални лъчи с по-голяма интензивност, отколкото при „снимането“. Слънчевите огледални лъчи бяха достатъчно силни за фотографиране, но не и за „изваждане“ на огледалограмите, което можеше да стане само с мощен огледален генератор. Иначе хората щяха да виждат какви ли не изображения, когато върху домашното огледало например паднеше слънчева светлина…