— Досещам се защо Стефан взе огледалото — наруши мълчанието Леда. — Дано предположенията му се оправдаят.
Емил нямаше време да й отговори, защото в този момент дойде сигнал от входната врата и двамата се втурнаха да посрещнат Стефан.
14
Тони едва издържа на едно място до края на беседата, макар че стюардесата и един от пилотите, който й помагаше, се стараеха да бъдат забавни лектори.
— Защо мъжете не отидат да си поиграят с електронните играчки? — предложи Сола Сегура на момчето и Виктор. — А ние с Ева в това време ще си побъбрим по женски.
Като че ли това беше най-разумното, което можеха да направят, ако не искаха да се превърнат в слушатели-мъченици на двете приказливки.
В помещението за електронни игри вече бяха дошли доста хора. Интересно бе да се наблюдава как солидни мъже се бяха отдали изцяло на флиперите или на електронното стрелбище. Виктор усети как у него трепна скритото дете, което толкова пъти се бе опитвал да обуздае, и потупа Тони по рамото:
— Къде ще си премерим силите?
— В космическото сражение.
— Не съм играл от времето, когато бях на твоите години — усмихна му се Виктор. — Някога бях страшна сила. Но да опитаме…
Само че не им беше писано да играят. На вратата внезапно изникнаха Сола Сегура и Ева.
— Ще ни обърнете ли малко внимание?
На двамата съвсем не им се искаше да слушат отново женски приказки, но трябваше да се подчинят.
— Виж какво, мили — зачурулика Ева, — госпожа Сегура има странни предположения. Дано да не се потвърдят.
— Струва ми се, че се е случило нещо недобро — поклати глава възрастната жена. — Този дълъг и напрегнат разговор на екипажа не ми харесва.
— За какво става дума? — разсеян попита Виктор.
— Погледнете онази маса — посочи Сола Сегура най-отдалечения ъгъл на общия салон. — Там повече от два часа се карат пилотите.
— И какво чудно има в това?
— Чудното е, че те изобщо не трябва да бъдат тук.
Виктор направи гримаса, че нищо не разбира.
Старата дама набързо им разказа за поредността на смените: управление — бдене — почивка, които тримата космонавти бяха задължени да спазват.
— Но дори да се случи двама да бъдат едновременно извън командния пункт — продължи тя, — това не бива да трае повече от половин час.
— Откъде знаете всичко това? — удиви се Виктор.
— Сдобих се с Устава за космически граждански полети — дяволито отговори възрастната жена, като им показа една синя книжка. — Обичам, когато предприемам нещо, да го изуча от всички страни.
— И вие сте уверена, че в случая има нещо нередно?
Сола Сегура кимна с глава. После им посочи мълчаливо стюардесата, която преминаваше покрай тях с припряна походка. Нямаше и помен от очарователната, макар и служебна усмивка на момичето. Лицето й бе напрегнато и уплашено. Виктор се замисли. Дали наистина имаше нещо вярно в тези тревожни предположения. Във всички случаи — каза си той — старата чудачка е наблюдателна и хитра жена.
— И какво ще правим сега? — усети колебанието му и закърши ръце Ева.
— Успокой се, мила — приветливо се усмихна Сола Сегура. — Веднага ще отида да попитам какво е станало.
15
— Имаме още малко време, преди Ланкони да се обади повторно — каза Аскол на членовете на КЕСИП. — Нека обсъдим какви са неговите искания.
— Той ни поставя условие да му изпратим маршрутния кодер — скочи едно нисичко старче от комитета на астронавтите-ветерани.
— Моля, обяснете ми техническата страна на въпроса — помъчи се да не се поддава на общата нервна атмосфера Аскол.
— Екскурзионният ракетоплан, който в момента се движи към Луната, не е напълно пригоден за далечни рейсове — заобаждаха се от всички страни специалистите по космическа техника, които представляваха мнозинството от комисията. — Липсва му закодираният маршрут, а той се съхранява в маршрутния кодер. Сет Ланкони, който е опитен космонавт и е преминал през всички фази на обучението за полети по границите на Слънчевата система, отлично знае това. Ето защо настоява да получи кодера.