— Закарайте ги в нашата клиника — отвърна доктор Аскол. — И пътниците, и екипажът ще преминат през психологически тестове. Ще проверим състоянието на нервната им система.
— Но какво да кажем на роднините им, които ги чакат?
— Престанете с тия роднини! Все те ли ще ни се бъркат? Не стига, че връщаме живи близките им. Нека почакат още малко. Или искат да си имат невротици в къщи?
— А Сет Ланкони?
— Той ще остане на продължително лечение при мен.
Аскол беше почти убеден, че за известно време ще приеме като пациенти и членовете на „великолепната четворка“ от кораба, участвували дейно във всичките превратности на съдбата — бабата, момчето и младоженците. На тях много им се бе събрало — през тези решаващи дни. Да стискаш зъби пред лицето на опасността, да се бориш тя да бъде премахната и едновременно да играеш ролята на безгрижен пътник — това е в състояние да нанесе сериозни психически травми.
Над космодрума небето засия. Огнената струя от двигателите на ракетоплана прогони остатъците от нощта. Високо в небето, в усмивката на първите слънчеви лъчи просветнаха белите шапчици на спирачните парашути. Утрото настъпваше в розово и синьо.
Аскол разбута тълпата, която задръстваше изходните ескалатори. Прожекторите на телевизията правеха чакалнята по-светла от ден. В отвора на подвижната стълбичка се показа Дияна. Аскол размаха тържествуващо и двете си ръце. Тя го зърна и му се усмихна. После потъна в гората от обективи и микрофони, които искаха да увековечат благополучното завръщане на необикновения космически рейс.
— Как се справихте с лудия? Буйствуваше ли? — щракнаха няколко записващи устройства пред лицето на младата жена.
— Сет Ланкони е наистина психически разстроен човек, но неговото поведение не може да бъде приравнявано с това на лудите — сериозно отвърна Дияна. — След известно лечение в клиниката на доктор Варо, той ще бъде напълно нормален както преди.
— Как успяхте да го омагьосате и да изтръгнете управлението от ръцете му? — притискаха я от всички страни.
— Действувах според плана на комисията за екстремни ситуации в извънземното пространство — скромно каза Дияна Фрай. — Ще има пресконфереция, на която ще съобщя подробностите.
В този момент журналистите забелязаха сред тълпата доктор Варо и се втурнаха към него. Заваляха и въпроси:
— Не считате ли, че медицинските служби не си гледат съвестно работата и допускат негодни за космонавти лица да си играят с живота на пътниците?
— Не, случаят с Ланкони е изключение — отговори Аскол, като си пробиваше път към Дияна. — Той обаче доказва абсолютната необходимост от електронен диагнозатор и психогенни прегледи преди всеки полет.
— Вярно ли е, че Сет Ланкони ще бъде ваш пациент? Заслужава ли един човек, поставил на изпитание нервите на милиони, да бъде третиран хуманно?
— Медицината е длъжна да протегне ръка на всекиго, дори и на най-големия престъпник, а Ланкони изобщо не е такъв. Той е действувал в състояние на умопомрачение.
Най-сетне Аскол се добра до Дияна. Прегърна я и я разцелува. Съвсем не го беше грижа, че алчните очи на телевизионните камери, на холографските апарати щяха да направят тяхната интимност достояние на целия свят.
— Придумах майка ти да не идва на космодрума. Тук щяха да я смачкат — каза й той. — На обяд и двете сте поканени у дома.
Дияна го погледна учудено, а после се притисна силно към него.
— Дано да не ми се сърдиш — продължи Аскол. — Помолих да пренесат багажа ти у нас.
Младата жена понечи да отговори нещо, но гласът й се загуби в общата глъчка.
— От утре започваме да обучаваме в компютърния блок Лирбо. Имаме и други нови пациенти — надви околния шум Аскол.
Като гледаше колко сияйна е в този момент Дияна, той реши поне засега да й спести ужасната новина за Леда и Мая.
Глава четвърта
За да не се загуби страданието
1
— Признай си, Емил, че не си надвиваш ината да се подложиш на лечение при нас — запя пак познатата си песен Аскол.
— Грешиш, докторе. Не искам да се оставям в ръцете ви, защото считам, че не е морално да се бъркате във висшата нервна дейност…
— Търсиш си оправдание! Тогава стани член на дружеството на здравните пуритани — на най-назадничавите хора! Избягай от клиниката: ще им дадеш много силен коз в ръцете — от гняв дори ушите на доктора бяха почервенели.
— Няма да предавам никого. Моето мнение обаче е друго: опасно е да се манипулира със съзнанието на хората. Представи си, колкото и невероятно да изглежда в наши дни, че те попаднат при недобросъвестни лекари, които започнат да изкористяват своите пациенти.