Аскол се овладя и се замисли над думите на човека, когото искаше да направи свой пациент. Колко дълъг път трябваше да измине общественото съзнание, докато се зачеркне угрозата от насилие върху човешката психика. Недоверието още съществуваше. Манипулация на съзнанието!? Ако все още се срещаха индивиди с нечиста съвест и лоши подбуди, те биха намерили хилядократно по-мощни средства за въздействие — органични отрови, с които може да се унищожи цял континент; всепроникващи лъчения, които за броени секунди биха превърнали човечеството в стадо идиоти; ядрени заряди, чиято експлозия е в състояние да пръсне Земята като зряла диня… Но това време за щастие бе отдавна отминало. Ами психиката? При зло желание чрез нея можеше да се моделира армия от роби или каста от властелини. Не, медиците заслужаваха несравнимо по-голямо доверие. Човечеството се бе справило с инфекциозните болести, сърдечно-съдовите заболявания и ракът бяха на път да бъдат победени, а неврозите се ширеха. Те застрашаваха бъдните поколения. Ще започнат да се предават генетично като част от интелектуалното ни и здравно наследство. Това ли ще се завещае на правнуците? В никакъв случай! Медицината трябваше да се намеси.
— Вярно е, Аскол, хората станаха могъщи като богове — продължи своята теза Емил. — Но дали разумът и волята им са на висотата на техническите и научните им познания?
— Има едно универсално лекарство срещу недоверието, Емил — времето. То ще излекува и тебе. Ала аз искам да ти спестя неговата мъчителна дозировка.
— А защо искаш да ме убедиш, че непременно съм сериозно болен и трябва да се лекувам? Да оставим настрана лекото главоболие и стомаха — чувствувам се напълно здрав.
— Това е привидно, Емил. Мога да ти докажа противното. Ще заснемем с лъчев мозъчен анализатор част от подсъзнателната дейност на твоята нервна система и ще ти я демонстрирам.
2
— Вие сте най-облагодетелствуваният пациент, в което и да било лечебно заведение, Емил — подхвърли една сутрин доктор Варо. — Имате пълен карт бланш да следите нашата работа.
— Това беше ваше собствено предложение, докторе. Може би някакъв нов начин на лечение?
— Е, видяхте ли нещо интересно?
— Запознах се по-отблизо с един от пациентите — Лирбо. Право да ви кажа, не разбрах за какво го държите. Изглежда ми напълно нормален.
— Това е така, Емил. Но ако го бяхте видели, когато постъпи — той беше съвсем луд. Станал бе неволна причина пред очите му да загинат неговите колеги.
Емил придоби напрегнато изражение.
— И какво направихте с него?
— Извърших рискована операция, заради която можех да загубя не само мястото, но и професията си, имаше усложнения. За щастие успяхме да се справим. — Аскол обясни същността на операцията и начина на наложилото се обучение след нея.
— И какво спечелихте с вашата интервенция?
— Как какво? Той е здрав! Никога вече няма да му тегне миналото.
— И мене ли искате да лишите от минало? — тъжно поклати глава Емил. — Няма да ви позволя. Там са скрити моята радост и моята скръб.
Двамата вървяха по дългия коридор, който завършваше пред кабинета по биотокова терапия. Вратата се отвори и отвътре излезе Дияна Фрай. Тя вече знаеше за трагедията на Емил и присъедини усилията си към тези на Аскол да убеждава осиротелия учен да не се осъжда на отшелничество.
— Научих, че критикувате нашата система на работа — усмихна се жената. — Не ви ли харесва клиниката?
— Клиниката е чудесна, само че не всичко, което става тук, е по вкуса ми — призна си Емил. — Не бих искал да се подлагам на подобен род лечение.
— Това си е ваша работа — каза Дияна, а после смени темата. — Току-що премина последният сеанс на Ланкони с лъчевия анализатор.
— И какви са резултатите? — заинтересува се Аскол.
— Нивото на агресивността е спаднало значително. Вече му разрешихме да се среща с годеницата си.
Предпазливо, без излишни подробности, докторът запозна Емил с историята на Ана Клос и Сет Ланкони.
— И него ли оперирахте да забрави миналото? — иронично подхвърли Емил.
— Не, лекуваме го по метода на внушението — направи се, че не е разбрал подмятането Аскол. — Подбудите за насилствените му действия бяха продиктувани, колкото и да е странно, от любов. Сега обектът на тази любов ни помага. Затова ни е значително по-леко.
— До крайности стигате само със самотниците…
Отново докторът направи усилие и преглътна откритото предизвикателство.