Страшно бе дори само като си помислеше за неизброимите светове, които блещукаха там. Милиарди звезди-слънца, още повече планети, спътници и всевъзможни късове материя, разпръснати из безкрайните простори на Вселената. И всичко това се движеше с фантастична скорост, бягаше, надпреварваше се. С кого? С вечността и безкрайността ли? Бързаше към Края или към Началото — все още никой не знаеше. Лесно бе да загубиш ума си сред тоя хаос. И все пак, ако нещо спасява човека, това е мисълта за останалите хора. Живееш сред тези несъвършени същества. Колко пъти си ги ненавиждал за тяхната дребнавост, егоизъм, тщеславие, но достатъчно е да си помислиш, че няма да ги има събратята по разум и схващаш, че си неразривна част от техния свят и без тях си загубен.
Разбира се, отшелници винаги е имало. Но едно е да се усамотиш в пустинята, в дебрите на планината или дори на безлюден остров, а съвсем друго е да потънеш из незнайните дълбини на Вселената, където твоето място е означено с няколко цифри на небесни координати. Да, само тази звездна пустота, пълната самота можеше да бъде изкупление за най-голямата грешка, която бе извършил в живота си.
В първите месеци след като напусна клиниката и пое трудния си път Емил обичаше да се самоизмъчва с подобни мисли. Продължаваше да му се струва, че това е единственият начин да подхранва скръбта си и да поддържа спомените си живи. Тук, на много хиляди километри от родната планета, нямаше кой да му попречи. Бе помолил дори никой да не го търси от Земята.
Емил се отправи към командното табло. Върху него с един поглед можеше да се обхване цялостното състояние на линиите — силата на звука в каналите, степента на смущенията по трасето, паразитните космически шумове, преслушванията, изтичането на енергия от носещия сигнал. Синята светлинка на светещите цифри вдъхваше спокойствие: всичко е наред. Зад нея се криеше готовността на автоматите да се намесят и при най-малки отклонения в режима на работа. По време на силни слънчеви изригвания понякога в линиите за връзка настъпваше объркване. Тогава автоматично регулиращите устройства се задействуваха. Компютърът, главният мозък на станцията, подаваше необходимите нареждания и приборите обикновено се справяха сами. А ако задачата се простираше извън възможностите им, алармираха човека-оператор, на когото се падаше голямата отговорност да каже последната, решаваща дума.
Емил смяташе, че сътрудничеството му с изкуствения интелект на станцията ще поддържа духа му. Вярваше, че това единствено ще му е необходимо, за да прекарва времето си върху една от брънките на Общопланетарната съобщителна система. Или само се преструваше, че вярва. Той всъщност като че ли не държеше повече на нищо.
4
— Отделихме Ланкони в шоковата зала, без да му даваме никакви успокоителни препарати — докладваха на шефа на клиниката и на неговата помощничка за случая.
— Някакви неприятни последствия от пристъпа?
— Не, успяхме да изтръгнем Ана Клос, преди да й е навредил. Жената се отърва само с уплахата, че иска да я удуши.
Аскол погледна в монитора на шоковата зала. Вътре като звяр в клетка се разхождаше Ланкони. Удряше по стените с каквото му попадне. Мъчеше се да изскубне или повреди монтираните уреди и след като не успяваше — беше предвидено да издържат и на по-значителни насилия — изпадаше в шумна ярост. „Къде е сега Емил, за да види защо понякога търпението и тактът ни изневеряват — помисли си докторът. — Ако бях третирал Ланкони със суровите методи на лечение, нямаше да има рецидив. По-добре е да се престараем в «обработката», отколкото да треперим пред «ненамесата».“
— Емоционалната му памет определено гравитира към отрицателните преживявания — обърна се докторът към своите сътрудници. — Какво показва химичният анализ на мозъчното равновесие?
Осведомиха го за състоянието на биогенните амини. Нивото на серотонина бе спаднало под критичното равнище, а норадреналинът се бе повишил значително.
— Носите тежка отговорност, че не сте ми докладвали веднага за промените — ядоса се Аскол. Това не беше случайно. Серотонинът бе ключът за подобряване паметта на положителните емоции, а норадреналинът влияеше върху отрицателните. — Изрично предупредих да се следи непрекъснато съотношението на биогенните амини.
— Промяната настъпи много рязко — объркано се заоправдаваха сътрудниците.
— Пригответе веднага операционната — нареди началникът на клиниката, у когото Дияна съзря истинския Аскол — непримирим в сложните ситуации, търсещ риска. — Дайте упойка на Ланкони и се молете всичко да мине успешно. Иначе ще има наказания.