— Пак ли ще работиш с трапанатора? — изуми се Дияна. — Забрави ли за Лирбо — как се отървахме на косъм?
— Този път ще се задоволя да присадя само стимулиращи електроди в мозъчния център, контролиращ нивото на серотонина в организма. Разчитам, че това биологически активно вещество ще възвърне приятните усещания от миналото у Сет, ще му спомни за любовта, която е изпитвал към Ана.
Обаче Дияна знаеше, че емоционалната памет трудно се възпроизвежда по волеви начин. Напротив, доста често тя се изплъзваше несъзнателно от контрол. Какво гарантираше тогава, че утре Ланкони, без дори да подозира, няма отново да стане жертва на отрицателните си норадреналинови реакции на паметта? Дали лошото нямаше да надделее над доброто?
— Ако се налага, ще премахнем центъра на агресивността — даде отговор на безпокойството й Аскол.
— Пак се увличаш — сряза го Дияна. — Здравните пуритани ще ни обявят война.
— Та нали отдавна сме кръстосали шпагите си с тях? Няма да ме уплашат.
Аскол бе възбуден и раздразнен и нарочно премълча, че днес бе получил, макар и временно, официалното разрешение на Световната здравна организация да оперира по своите методи. Отново нерешителността на висшестоящите бе взела връх.
5
Емил бе съзнавал и преди, че ще му бъде тежко в самота. Но никога не си бе представял до каква степен тя ще го тласне към размисли.
Какво бе загубил, отдалечавайки се доброволно от обществото? Възможността да грее душата си на огъня на неговата интимна всеобхватност. Бе погазил установеното човешко пространство, за да се пресели в другото измерение — враждебно и подтискащо. Навярно личността тук преставаше да съществува, защото тя нямаше възможност да преосмисли такива жизнено необходими понятия като вътрешно и външно, отворено и затворено, обществено и лично, огромно и миниатюрно, интимно и всеобщо, близко и далечно… Бе загубил сравнението. На този астероид времето и пространството се трансформираха единствено в самота и безкрайност.
Постепенно Емил се докосна до една истина, на която в обикновения живот никога не бе обръщал внимание: хората съществуват само в определени духовни и материални сфери. Това ги е събрало заедно. Така са възникнали и селищата — един вид доказателство за победата на разума и реда над сянката на хаоса, център на мечтата, на духовното и изкуствата, и едновременно с това на обикновеното, на делничното, на жизнената необходимост. Тълпите са се събирали в огромни амфитеатри. По-късно стремежът за удобство и уют е взел връх — улиците, площадите… Без да се игнорират и местата за развлечение.
Идвайки на ретранслаторната станция, той си бе въобразил, че ще погази всички основни принципи на човешкото общество. Не случайно операторите на ретранслаторните станции често ги сменяха. Далеч от освежаващата струя на хорския поток за по-дълго оставаха само доброволците и осъдените. Затова на Емил му бе необходимо да си изгради собствен град, в който да заложи поне някои от принципите на общественото пространство. Той си спомни как някога японците подреждали своите градини. Вечната борба за територия, за късче земя ги е правела изобретателни и вглъбени. Те били ненадминати във философския израз на отношенията между природата и човека. В един от техните манастири е бил поставен камък, който оставал невидим от каквито и пространствени точки да се разглеждал. С това са искали да събудят творческото начало у себе си. Но не беше ли обрекъл предварително на провал своите творчески сили Емил, след като дойде тук? Можеше ли да се задоволи той с ролята на митичен основател на един въображаем свят, който се изчерпваше с кръглите илюминатори на ретраслаторната станция и безизразната пустота на черното небе отвъд?
6
Дияна и Аскол седяха сами в просторния кабинет за свободни разговори и творчески дискусии на втория етаж на клиниката. Занимаваше ги една и съща мисъл — нима напрегнатата им работа ги бе отклонила толкова от останалата част от ежедневието, че така рядко осъзнаваха моментите като този сега? Дияна си спомни какво казваше майка й: „Животът не е само да прекараш заедно с някого на работното място.“ Тогава й се струваше, че възрастната жена си търси причини да недоволствува от Аскол, но вече не бе съвсем убедена в това. Всъщност съвместното им денонощие с доктора беше изпълнено почти само с бдене — дежурства в клиниката, грижи за болните. Винаги имаше някакъв спешен случай, имаше нужда от присъствието им. И те се раздаваха, ограбвайки личния си живот.
— Стана това, от което се страхувах — даде глас на общото им настроение Аскол. — Обрекох те на монотонно съществуване.