— Какво става горе в „Палас“? — попита Док. Хейзъл прокара пръсти в тъмната си коса и надникна в бъркотията на своя мозък.
— Всичко е наред — каза той. — Както изглежда, при нас ще дойде да живее Гей. Жена му го биела. Като е буден, много-много не се трогва, ама жена му го чака да заспи и тогава го бие. А той не харесва тая работа, защото трябва да става да я набие едно хубаво и тогаз, като заспи повторно, тя пак го бие. И понеже няма мира човекът, ще се нанесе при пас.
— Но това е ново! — учуди се Док. — По-рано тя ходеше да го клевети и докато не издадяха заповед за арестуването му, не мирясваше.
— Да. Но това беше преди да построят новия затвор в Салинас. По-рано, като изкара трийсет дни, Гей почваше да се горещи да го пуснат, но в новия затвор — радио в килиите, хубави легла, шерифът — добър момък… И веднъж като влезе, на Гей ме му се излиза. Толкоз много му харесва, че жена му вече няма сметка да го арестуват. Така измислила да го бие насън. Той разправя, че нервите му не издържали. А ти много добре знаеш, че на Гей не му е чак толкоз приятно да я бие. Прави го само, за да си придава важност. Но му омръзнало. Сега щял да дойде при нас.
Док се изправи. Вълните започнаха да прехвърлят вълнолома на отливното блато. Наближаваше приливът. Откъм морето по камъните рукнаха малки вадички. Вятърът задуха в свирещата шамандура и донесе от носа лая на тюлените. Док килна непромокаемата шапка на тила.
— Стигат ни толкова звезди. — След малко продължи: — Слушай, Хейзъл, знам, че криеш шест-седем дребни стриди на дъното на торбата. И ако ни спре контролата, ще вземеш да издрънкаш, че са мои, че аз съм ти разрешил да ги ловиш, нали?
— И така да е! — сепва се Хейзъл.
— Виж какво ще ти кажа — любезно подхвана Док, — да предположим, че някой ден наистина получа поръчка за стриди — току виж контрольорът си помислил, че много често си използувам разрешителното. Ще си помисли, че ги ям.
— Та що от това?
— И той е като ония от спиртния контрол. Всичките са подозрителни глави. Като купувам спирт, все си мислят, че го пия. Така мислят за всекиго.
— Добре де, а ти не го ли пиеш?
— Не всичкия — каза Док. — Слагат му нещо много гадно на вкус, а пък да го пречистваш е дълга и широка.
— Не е чак толкоз лошо — възрази Хейзъл. — Ние с Мак оня ден опитахме. Какво му слагат, казваш?
Док се приготви да отговори, но се усети, че това е номерът на Хейзъл.
— Да вървим! — подвикна той и вдигна на рамо торбата с морските звезди. Бе забравил контрабандните стриди в торбата на Хейзъл.
Хейзъл го последва, излязоха от блатото и по хлъзгавата пътека стигнаха твърда земя. Малки рачета бягаха встрани и бързо се претъркулваха от пътя им. Хейзъл почувствува, че ще е по-добре, ако турят пепел на въпроса за стридите, и смени темата:
— Художникът се върна в „Палас“.
— Така ли? — учуди се Док.
— Да. Нали знаеш, всичките ни картини са от него. Беше ги направил от кокоши пера, а сега казва, че трябвало да ги повтаря с мидени черупки. Казва, че си бил сменил… кажи го де… из-раз-ни-те средства.
Док се ухили:
— А какво стана с неговата лодка? Още ли я строи?
— Разбира се! Сега всичко е изменено. Нов тип лодка. Щял да я разглобява, за да я преправя. Док, дали не му мърда нещо?
Док отметна тежкия чувал с морски звезди на земята и се спря запъхтян.
— Дали му мърда? Да, струва ми се. Мърда му толкова, колкото и на нас, само че неговото е друго.
Такава мисъл никога не бе идвала на Хейзъл. Той гледаше на себе си като на вир от кристална чистота, а на живота си — като на чаша с разбъркани в нея недоразбрани добродетели. Думите на Док малко го ядосаха.
— Ами тая лодка? — викна той. — Строи тая лодка от седем години — аз поне толкова знам. Подпорите изгниха, направи ги циментови. И всеки път, аха-аха да я свърши, променя нещо и почва отново. Според мел не е с всичкия си. Седем години една лодка!
Седнал на земята, Док събуваше гумените си ботуши.
— Не разбираш — меко рече той. — Анри обича лодки, но се страхува от океана.
— Че тогаз за какво му е лодка? — настоя Хейзъл.
— Обича лодките. Но я си представи, че довърши лодката. Нали, щом я свърши, хората ще кажат: Защо не я пуснеш във водата? А ако я пусне във водата, това значи, че ще трябва да я изостави, защото мрази вода. Сега разбираш ли защо никога не довършва лодката си? За да не става нужда да я спуска във водата.