Известно време търсеха печка и когато намериха това, което искаха — едно чудовище, украсено с ковано сребро, с растителни орнаменти по фурната и с предница, която наподобяваше никелирана леха от лалета, — дойдоха и усложненията около закупуването му. Печката беше твърде голяма, за да я откраднат, а собственикът й отказа да я преотстъпи на болната вдовица с осем деца, които Мак измисли и още същия миг взе под своя закрила. Собственикът искаше долар и половина и едва на третия ден смъкна на осемдесет цента. Момчетата се съгласиха на осемдесет и му дадоха разписка, че му ги дължат, която той положително още пази.
Сделката бе сключена в Сийсайд, а печката тежеше сто и петдесет кила. Мак и Хюи изчерпаха за десет дни всичките си впрегатни възможности и чак когато разбраха, че никой няма да отнесе печката вместо тях, я понесоха на ръце. Петте мили до улица Консервна им отнеха три дни — нощем те спяха до печката. Но веднъж вече настанена в приют „Палас“, тя се превърна в негова слава, в негово домашно огнище, в негов център. Никелираните цветя и листи блестяха с весела светлинка. Тя стана златният зъб на „Палас“. Когато я палеха, стопляше цялото помещение. Фурната й беше превъзходна, а на лъскавите черни колела човек можеше и яйце да си опържи.
С голямата печка дойде гордостта, а гордостта превърна „Палас“ в дом. Еди посади грамофончета да се вият над вратата, а Хейзъл се сдоби с няколко посадени в петгалонови тенекии коренчета от редкия храст чаровница, които придадоха на входа официален и малко безпорядъчен вид. Мак и момчетата обикнаха „Палас“ и понякога дори го почистваха. Наум те се присмиваха на неулегналите хора, които си нямат дом, и в гордостта си от време на време довеждаха в къщи гости по за ден-два.
Еди беше дубльор на бармана в „Ла Ида“. Постъпваше на работа, когато Хуити, редовният барман, легнеше болен, а това Хуити правеше толкова често, колкото да не го хванат. При всяко появяване на Еди изчезваха по няколко бутилки, поради което той нямаше възможност много често да замества болния. Но Хуити с радост приемаше Еди да го замества, тъй като беше убеден — и с право, — че Еди не е от тия, които ще поискат завинаги да останат на заетото място. Дотолкова на Еди можеха почти всички да вярват. За него впрочем не бе нужно да задига много алкохол. Под тезгяха на бара бе нагласил едно глинено шише с фуния в гърлото и всичко, останало по чашите, преди да ги измие, той изливаше във фунията. Когато в „Ла Ида“ избухнеше скандал или запяваха песен, или пък късно вечерта, когато доброто приятелство достигаше логичния си завършек, Еди изливаше във фунията наполовина и дори на две трети недопитите чаши. Така полученото питие, което отнасяше в „Палас“, беше винаги особено и понякога изненадващо. Смесицата от ръжено уиски, бира, царевично и шотландско уиски, вино, ром и джин беше горе-долу винаги една и съща, но сегиз-тогиз някой изтощен посетител си поръчваше ментовка и бренди с лед, мастика или кюрасо и тогава техният едва доловим оттенък придаваше на сместа особен вкус. Преди да си тръгне за в къщи, Еди имаше навика да разбърква малко миризливо седефче в шишето. Една благоприятна вечер Еди успя да събере три четвърти галон. Никой нищо не заподозря и това го изпълни със самодоволство. Той бе забелязал, че човек се напива и от цяла, но и от половин чаша, стига само да е в настроение да се напие.
Еди беше желан обитател на приюта „Палас“. От него никога не искаха да помага в почистването на къщата, а веднъж Хейзъл дори му изпра четири чифта чорапи.
И така, следобеда, когато Хейзъл беше отишъл на лов с Док в голямото отливно блато, момчетата бяха насядали в „Палас“ и сърбаха резултата от последната плячка на Еди. Тук беше и Гей, най-новият член на компанията. Еди надигаше замислен чашата си и мляскаше.
— Как му върви на човек! Просто смешно! — говореше той. — Да вземем снощи. Най-малко десет души си поръчаха манхатън6. А иначе за цял месец я извикат два пъти манхатън, я не. Тая жилка идва от мандарините.
Мак опита с една голяма глътка и си наля втора чаша.
— Да. Малките неща значат най-много — отбеляза мрачно той и се огледа да види как другите са приели този бисер.
— Точно така! — отсече Гей. Само той бе схванал цялото значение. — Точно така! Ами…
— Къде е Хейзъл? — прекъсна го Мак.
— Хейзъл е с Док за морски звезди — поясни Джоунс.
— Тоя Док е дяволски чудесна особа. — Мак тържествено поклати глава. — Готов е по всяко време да ти даде четвърт долар. Когато се бях порязал, той ми сменяше превръзката всеки ден. Дяволски чудесен момък!