— За какво става дума? — полюбопитствува Хейзъл.
— Имаме си план — рече Мак. — Ще ида аз, да не го уплашим. А вие, момчета, тук ще стоите и ще чакате. Ще се върна след малко.
Мак излезе, припна по стъпалата и прескочи железопътната линия. Господин Малой седеше върху една тухла пред своя парен котел.
— Как си, Сам? — подвикна му Мак.
— Много съм добре.
— Как е госпожата?
— Много добре. Да знаеш някакво лепило за плат и желязо?
Друг път Мак щеше да се хвърли презглава в такъв проблем, но сега не биваше да го отвличат.
— Не знам! — И той прекоси празното място и улицата и се шмугна в приземния етаж на лабораторията.
Док беше свалил шапката си, тъй като сега нямаше никаква реална опасност да му се намокри главата, освен ако не се спукаше някоя водопроводна тръба. Беше се заловил да вади звездите от мокрите торби и да ги подрежда по хладния циментов под. Те се бяха усукали и вкопчили една в друга — морските звезди обичат да се залавят за нещо, а от цял час не напипваха нищо друго освен сами себе си. Док ги нареждаше в дълги редици и полека лека те се отпускаха, за да се изпънат най-сетне като правилни звезди по цимента на пода. Заострената кестенява брадичка на Док лъщеше от пот. Влизането на Мак го накара неспокойно да се изправи. Не че с Мак винаги идваше и бъркотията, не; с него обаче винаги влизаше и нещо друго.
— Как си, Док? — подвикна Мак.
— Отлично! — каза Док с известно неудобство.
— Чу ли за Филис Мей от „Мечешко знаме“? Ударила един пиян и зъбът му се забил в юмрука й, та ръката й гноясала чак до лакътя. Показа ми зъба му. Порцеланов. Отровни ли са изкуствените зъби, Док?
— Аз мисля, че всичко, което излиза от човешка уста, е отровно — предпазливо отвърна Док. — Била ли е при лекар?
— Пазачът я оправил.
— Ще й занеса малко сулфатиацол — каза Док и зачака разразяването на бурята. Знаеше, че Мак е дошъл за нещо друго, а и Мак беше сигурен, че Док го подозира.
— Док, да имаш нужда от някакви животни сега! — подхвана Мак.
— Защо? — Док въздъхна от облекчение, но все пак остана нащрек.
— Ще ти кажа, Док — Мак стана откровен и довери: Аз и момчетата трябва да изкараме по някой долар, просто трябва. Искаме ги за добра цел, бих рекъл за достойно дело.
— Ръката на Филис Мей?
Мак забеляза възможността, прецени я и се отказа от нея.
— Не — рече той. — Нещо много по-важно. Курвите не мрат тъй лесно. За друго. Аз и момчетата си помислихме дали пък нямаш нужда от нещо — да ти го доставим и тъй да си изкараме малко дребни.
Всичко изглеждаше просто и невинно. Док сложи в редицата още четири звезди.
— Ще ми трябват триста-четиристотин жаби — каза той. — Щях да си ги наловя сам, но довечера трябва да тръгна за Ла Хойа. Утре ще има отлив и ще мога да хвана някой и друг октопод.
— Пак ли толкоз плащаш за жаба? — запита Мак. — По пет цента парчето?
— Пак толкоз — каза Док.
Мак ликуваше:
— За жабите хич не мисли, Док! Ще ти хванем колкото искаш. За жабите хич не се тревожи! Ще ги наловим по река Кармел. Знам едно място.
— Добре — съгласи се Док. — Ще взема колкото хванете, но ми трябват най-малко триста.
— Гледай си работата, Док! Да не вземеш пък да не мигнеш заради жабите? Ще ги имаш, ако щеш осемстотин — Мак успокои Док за жабите, но през лицето му премина малко облаче. — Док — додаде той, — има ли някаква възможност да вземем твоята кола в долината?
— Не! — отсече Док. — Казах ти. Довечера трябва да тръгна за Ла Хойа, та да сваря утрешния отлив.
— Аха! — отчая се Мак. — Е, добре! Но ти не се тревожи! Можем да вземем старата камионетка на Ли Чун — лицето му потъмня още повече. Док — продължи той, — като ни е такава делова сделката, ще ни дадеш ли в предплата два-три долара за бензин? Знам си, Ли Чун няма да ни даде бензин.
— Не може! — Док беше категоричен. Той и по-рано се беше хващал на тази въдица. Веднъж бе дал пари на Гей да отиде за костенурки. Даде му пари за две седмици, а в края на втората неделя Гей вече лежеше в затвора, обвинен от жена си, и изобщо не отиде за костенурки.
— Е, тогаз сигурно няма да можем да идем. — Мак се опечали.
Док обаче наистина имаше нужда от жаби. Помъчи се да измисли такъв изход, който да е и бизнес, но да не е и филантропия.
— Аз ще ти кажа какво да направиш — каза той. — Ще ти дам бележка до станцията, откъдето си купувам бензин, и те ще ти наточат десет галона. Тъй бива ли?
— Чудесно! — усмихна се Мак. — Така ще бъде чудесно. Тръгваме още утре, рано-рано заранта. И додето се върнеш от юг, ще сме наловили толкоз жаби, колкото не си виждал през целия си живот.