— Ще ни трябва акумулатор. Я проверете Ли Чун няма ли да даде.
Още не отишъл, Мак се върна с категоричното „не“ на Ли Чун, което трябваше да важи за всички по-нататъшни молби.
Гей дълбоко се замисли.
— Знаем едно място, където има един. При това е добър, ама аз няма да ида — каза той.
— Къде е? — заинтересува се Мак.
— В моята изба — рече Гей. — Сложил съм го на звънеца. Ако някой от вас иска да се намъкне в мазето ми, без да го види жена ми, ще го намери върху страничната греда, вляво от входа. Но да внимава да не го хване жена ми!
Краткото съвещание избра Еди и той пое.
— Ако те хванат, не ми споменавай името! — подвикна Гей подире му. Той изпробваше скоростите. Педалът на амбреажа не можеше да се натисне до дъно, от което разбра, че хваща, но слабо. Педалът на спирачката влизаше докрай, което значеше, че спирачка въобще няма, но затова пък задният ход беше в изправност. При фордовете от този модел задният ход беше гаранция за сигурност. Когато спирачките не работят, човек винаги можеше да използува за спирачка задния ход. А когато малките скорости прекалено се износваха и не можеха да катерят нагорнищата, хората обръщаха колите и подкарваха заднешком. Гей установи, че задният ход е в ред и реши, че всичко е, както трябва.
Това, че Еди се върна с акумулатора без никакви усложнения беше добро знамение. Мисис Гей била в кухнята. Еди я чул как ходи насам нататък, но тя не го усетила. В тия работи той беше много добър.
Гей свърза акумулатора, даде газ и дръпна аванса.
— Врътнете му опашката — нареди той.
Чудо на чудесата беше Гей — тоя малък бог-техник, тоя свети Франциск на всички неща, които се въртят, движат и гърмят, този свети Франциск на бобините, арматурите и скоростите. И ако някой ден купищата таратайки, раздрънкалите Дюзенбергове, Бюици, Десото и Плимути, Остини и Изота-Фраскини издигнат в хор възхвала на бога, това ще се дължи главно на Гей и на неговото братство.
Едно завъртване, едно малко завъртване на манивелата, и машината хвана, запъна се, заекна и отново потръгна. Гей отпусна аванса и отслаби газта. Превключи на динамо и Фордът на Ли Чун се закиска, заподскача напред-назад и весело задрънча, сякаш бе усетил, че работи за човек, който го обича и разбира.
Камиончето обаче поставяше две малки техническо-правни затруднения — нямаше нов номер и фарове. Но момчетата прикрепиха на задния номер някакъв парцал, уж случайно, да скрива годините му, а предния номер зацапаха с хубава гъста кал.
Съоръженията на експедицията бяха нищожни — няколко мрежи с дълги дръжки за ловене на жаби и няколко кеневирени чувала. Градските ловци, когато тръгнат на лов, от любов към спорта се товарят с храна и напитки, но не и Мак. Той с право се догаждаше, че тъкмо провинцията е мястото, откъдето идва храната. Целият им запас се състоеше от два самуна хляб и остатъка в глиненото шише на Еди. Компанията се накачули в камиончето — Гей управляваше, а Мак седеше до него, — свиха покрай ъгъла на бакалницата и се отправиха към празното място, пробирайки пътя си между тръбите. Сам Малой им махна от мястото си до парния котел. Като слизаха от тротоара на улицата, Гей малко забави хода, защото от предните гуми на всички страни стърчаха парцали. Въпреки, че работиха пъргаво и припряно, когато потеглиха, слънцето вече преваляше.
Камионетката спря пред бензиностанцията на Ред Уилямс. Мак слезе и представи на Ред бележката.
— На Док не му достигнаха дребни — захвана той. — Тъй че ако ни налееш пет галона и вместо останалите пет ни дадеш един долар, ще изпълниш всъщност желанието на Док. Той трябваше да замине на юг, знаеш. Имал там важна работа.
— Знам, Мак — Ред добродушно се усмихна. — Само че Док се е поразмислил дали в цялата работа някъде няма да има капан и се е сетил за същото, за което и ти. Док не е чак толкоз глупав. Снощи ми се обади по телефона.
— Налей тогаз десетте галона — съгласи се Мак. — Но не! Почакай! Ще се разплиска и ще се излее. Сложи само пет, а другите пет ни ги дай в кутия, ей от тия, запечатаните кутии.
— Док се е сетил и за това — Ред се усмихна щастлив.
— Наливай десет галона! — капитулира Мак. — Но гледай в червото капчица да не остане!
Малката експедиция не мина през центъра на Монтерей. Предпазливостта заради номерата и фаровете накара Гей да избере задните улички. И без това, докато не стигнеха почти безлюдния път в долината на Кармел, щеше да им се наложи да изкачат баира Кармел и да се спуснат в долината, което прави цели четири мили все по главното шосе, през цялото време под окото на преминаващите полицаи. Гей избра една задна улица, която ги отведе на главното шосе при Питърс Гейт, точно където започваше стръмният хълм Кармел. С оглушително дрънчене Гей подкара нагоре и след петдесетина метра натисна педала до дъно. Знаеше, че няма да хване, защото зъбците се бяха изронили. На равното беше добре, но не и по нагорнище. Той спря, обърна камионетката и я нагласи с предницата надолу. След това даде газ и включи заден ход. Задният ход не беше износен. Бавно и упорито, но заднешката, камиончето запълзя по баира Кармел.