Бяха вече току под върха. Радиаторът, разбира се, закипя, но повечето специалисти по модел Т бяха на мнение, че моторът не работи, както трябва, ако не ври.
Би трябвало да се напише есе, преливащо от ерудиция есе за моралното, физическото и естетическото въздействие на Форд, модел Т, върху американския народ. Две поколения американци знаеха повече неща за фордовите акумулатори, отколкото за човешкия зародиш, повече за планетната система на скоростите, отколкото за слънчевата система от планети. С модел Т изчезна част от схващането за частна собственост. Клещите престанаха да съществуват като частно притежание, а помпата принадлежеше на последния, който е сложил ръка върху нея. Повечето деца от този период биваха зачевани в модел Т и немалко от тях се раждаха в него. Англосаксонската максима за дома9 тъй се изкълчи, че оттогава въобще не можа да се възстанови в първоначалния си вид.
Със задницата напред камиончето се затътри упорито нагоре по хълма, премина кръстовището със страничния път „Джек Пийк“ и тъкмо заизкачва последната и най-голяма стръмнина, диханието на мотора изведнъж секна, той захълца и се задави. И когато моторът спря, диханието му напълно се изгуби.
— Какво има? — попита Мак.
— Май че е в карбуратора — каза Гей. Машината съскаше и цвъртеше от горещина, а струйката пара, която подскачаше над отвора на радиатора, ръмжеше като алигатор.
Карбураторът на модел Т е просто устроен, но за да работи, нуждае се от всичките си части. В него има една игла, която с върха си трябва да влиза в съответното отверстие, иначе карбураторът не може да работи.
Гей държеше иглата в ръка — върхът й бе счупен.
— Как, по дяволите, мислиш, че е станало това? — попита той.
— Магия — рече Мак. — Чиста магия! Можеш ли я поправи?
— Не, дявол да я вземе! — каза Гей. — Трябва нова.
— Колко струва?
— Долар, ако купиш нова, четвърт долар на старо.
— Имаш ли един долар? — запита Мак.
— Да, хем няма да ми трябва.
— Добре тогава, върви и се връщай колкото можещ по-бързо, чу ли? Ние ще те чакаме тук.
— И без това не можете да избягате без карбуратора — каза Гей, излезе на пътя и вдигна ръка. Отминаха го три автомобила, но четвъртият го взе. Момчетата забелязаха, че се качва в колата, която изчезва по надолнището. И цели сто и осемдесет дни те повече никакъв не го видяха.
О, колко безкрайни са възможностите! Как можа да се случи тъй, че колата, която взе Гей, се повреди точно преди да влезе в Монтерей? И ако Гей не беше механик, нямаше да поправи колата. И ако не я бе поправил, собственикът й нямаше да го заведе при Джими Бруша да пийнат по едно. А защо се случи тъй, че беше рожденият ден на Джими? От всички възможности на тоя свят — от всичките милиони възможности — се случиха само ония събития, които водят до затвора в Салинас. Спарки Инайа и Тин Колет се бяха сдобрили и помагаха на Джими да отпразнува рождения си ден. Влезе русата красавица. Избухна музикалният спор пред грамофона. Новият приятел на Гей, който знаеше една хватка от жиужицу, се опита да я демонстрира на Спарки, но сбърка хватката и си счупи китката. Сетне полицаят с болния стомах — всичко това бяха несвързани, откъснати една от друга подробности и въпреки всичко водеха в една посока. Съдбата просто не бе отреждала на Гей да иде на лов за жаби и затова си послужи с маса главоболия, хора и случки, за да му попречи. И когато накрая развръзката дойде — стъклото на Холмановата обущарница бе счупено и компанията реши да изпробва изложените на витрината обувки, — стана тъй, че само Гей не чу сирената на пожарната команда. Само Гей не отиде да гледа избухналия наблизо пожар и когато полицията пристигна, свари го, седнал сам-самичък на витрината на Холман с кафява обувка от бокс на единия крак и с лачен чепик с горнище от сив плат на другия.
Когато се стъмни и откъм океана пропълзя студът, момчетата при камиона запалиха малък огън. Боровете край тях стенеха под напора на свежия морски вятър. Момчетата се излегнаха върху боровите игли и се загледаха през клоните в самотното небе. В началото се питаха какви ли мъчнотии е срещнал Гей, докато се снабди с игла, но постепенно, с течение на времето престанаха изобщо да го споменават.