При отвесната скала няма златни следобеди. Към два часа слънцето преминава над нея и върху пясъчния бряг припада сянка, изпълнена с потаен шепот. Чинарите зашумоляват от следобедния ветрец. По камъните се спущат дребни водни змии, грациозно навлизат във водата и изправили глави като миниатюрни перископи, плуват насам-натам из вира, оставяйки подире си две леки, отдалечаващи се дири.
Във вира подскочи една огромна пъстърва. Папатаците и комарите, които избягваха слънцето, сега наизлязоха и забръмчаха над водата. Всички слънцелюбиви буболечки — мухите, водните кончета, осите и стършелите — се прибраха по домовете си. И когато сянката достигна пясъчния бряг, когато се обади първият пъдпъдък, Мак и момчетата се пробудиха. Сърцераздирателен беше ароматът на сготвения петел. Хейзъл бе откъснал дафиново листо и го беше пуснал в супата. Вътре бяха и морковите. На отделно камъче, по-далечко от огъня, колко да не кипне, къкреше кафето. Мак се разсъни, изправи се, протегна се, залитна към вира, загреба с шепи вода, плисна лицето си, захрачи, плю, изплакна си устата, изпръхтя, пристегна колан, почеса си краката, среса мократа си коса с пръсти, отпи от глиненото шише, оригна се и седна до огъня.
— Ей богу, мирише на хубаво.
Когато се събудят, кажи речи същото вършат всички мъже. Примерът на Мак бе горе-долу последван и от другите. Скоро всички са събраха при огъня и обсипаха Хейзъл с похвали. Хейзъл заби джобното си ножче в месото на петала.
— Няма да е много крехък — обяви той. — Трябва да ври най-малко две седмици, за да стане крехък. Колко години му даваш, Мак?
— Аз съм на четирийсет и осем — каза Мак — и пак не увирам толкова мъчно.
— Помислете си — обади се Еди — до каква възраст може да стигне един петел, ако не го разкарват насам-натам и ако не боледува, а?
— Въпрос, на който никой не ще успее да отговори — отсече Джоунс.
Беше приятно. Глиненото шише ги обикаляше и стопляше.
— Еди — продължи Джоунс, — съвсем нямам намерение да се оплаквам. Просто си мислех. Да речем, че под бара държиш две-три шишета. Да речем, че наливаш уискито в едното, виното — в другото, бирата — в третото…
Това предложение накара всички да млъкнат поразени.
— Не искам нищо да кажа — побърза да добави Джоунс, — харесва ми и така… — Джоунс продължи да говори, защото разбра, че е допуснал голяма грешка, а не беше в състояние да млъкне. — Такова, каквото е сега, ми харесва, защото никога не можеш да знаеш как точно ще се напиеш от него. Като пиеш уиски — задъхано рече Джоунс, — малко или много знаеш какво ще ти се случи. Тия, дето ги избива на бой, се бият, тия, дето ги кара на плач, плачат, но от това… — примирено додаде той, — от това какво?… Не знаеш — дали ще те накара да се покатериш на някой бор или пък ще те бутне да плуваш чак до Санта Круз. Това е по-интересно — отпаднало завърши Джоунс.
— Като стана дума за плуване… — намеси се Мак, за да измести нетактичната тема на разговор и да запуши устата на Джоунс, — та си помислих какво ли стана с онова момче, Макинли Морън. Помните ли го, водолаза?
— Спомням си го — каза Хюи. — Все заедно се мъкнехме. Работа за него много нямаше и го удари на пиене. А хич не е лесно хем да си водолаз, хем да пиеш. Поболя се. На края си продаде костюма, скафандъра и дихателите, пропи се съвсем и напусна града. Не разбрах къде отиде. След историята с оня италианец, дето го повлече котвата на „Дванайсетте братя“, вече за нищо не го биваше. Макинли се спусна след него, но му се спукаха тъпанчетата и оттогава за нищо вече не го биваше. А на италианеца — нищо.
— През сухия режим той доста печелеше — каза Мак и отново опита шишето. — Получаваше по двайсет и пет долара на ден от властите, да търси по дъното няма ли скрит алкохол, и вземаше по три долара на сандък от Луи кръчмаря, за да не намира нищо. Така я беше нагласил, че за да бъдат и властите доволни, всеки ден им вадеше по една каса бутилки. Луи не протестираше — всичко беше нагласено нарочно, та да не викат други водолази. Доста пари направи Макинли.
— Да — рече Хюи, — но и той беше като всички останали: взе малко пари и реши да са ожени. Смени три жени и най-сетне парите му се свършиха. Знаех си, че така ще стане. Ще купи някоя сребърна лисица и шат! — докато се обърнеш, лепнала му са нова жена.
— Чудно, какво ли стана с Гей? — подхвърли Еди. Споменаваха го за пръв път.