— Мен ако питаш, същото — отсече Мак. — На женен човек доверие да нямаш. Колкото и да мрази жена си, пак при нея ще се върне. Започва да мисли, да размишлява и се връща у дома си. На такъв повече вяра не можеш да имаш. Вземете Гей — жена му го бие. Но аз си залагам главата, три дни не я ли види, почва да си въобразява, че той е виновен и се връща да иска прошка.
Ядоха продължително и изтънчено. Набождаха късовете, поизцеждаха ги, изчакваха ги да изстинат и чак след това оглозгваха месото от костите. Морковите нанизваха на изострени върбови клонки и когато в кутията не остана нищо, надигнаха я едни след друг да доизпият бульона. Край тях припадаше вечерта — нежна като музика. Пъдпъдъците се викаха едни друг при водата. Във вира подскачаше пъстърва. И щом дневната светлина се стопи в мрака, над вира долетяха и запърхаха нощните пеперуди. Кафеничето ги обиколи — да ги стопли. Бяха сити, мълчаливи. Най-сетне Мак се обади:
— Дявол да го вземе! Мразя лъжците.
— Кой те е излъгал? — попита Еди.
— Не ме интересуват тия, дето послъгват колкото да мине, колкото да има за какво да се говори. Мразя хората, които себе си лъжат.
— Кой се е излъгал? — настоя Еди.
— Аз! — каза Мак. — А може би и вие, момчета. Вижте ни къде сме — Мак беше откровен, — жалка и от бога проклета сган! Решихме, че искаме да дадем гуляй на Док. Дигнахме се, дойдохме тука и си прекарваме дяволски приятно. После ще се върнем и ще си получим парите от Док. Ние сме петима, а то значи, че ще изпием пет пъти повече пиене от него. Не съм сигурен, че правим това за Док. Не знам дали не го правим за себе си. А Док е достатъчно свестен, за да постъпи така. Док е най-свестният човек, когото съм срещал. И не ми се ще да съм и аз от ония, дето само гледат да намажат от него. Нали знаете как веднъж му изкопчих един долар? Взех да му разправям някаква страшна история и точно на средата се усетих, че той чудесно разбира що за безсмислици му дрънкам. Спрях на средата и рекох: „Док, всичко това — викам — е гадна лъжа!“ А той бръкна в джоба си и извади един долар. „Мак — вика ми тогава той, — според мен човек, който е стигнал чак дотам, да крои лъжи, за да получи пари, значи наистина има нужда.“ И взе, че ми даде долара. На другия ден му го върнах. Без да го похарча. Стисках го цяла нощ и чисто и просто му го върнах.
— Не знам друг толкоз много да обича гуляите като Док — каза Хейзъл. — Ще му устроим гуляй и толкоз! Какво сложно има тук?
— Не зная — продължи Мак. — Ще ми се да му дам нещо, ама без да си го изкарвам от него.
— Какво ще кажете за един подарък? — предложи Хюи. — Да речем, че купим уиски и му го дадем да си прави с него, каквото си иска?
— Това е вече друго нещо! — зарадва се Мак. Точно тъй ще сторим. Ще му дадем уискито и да ни няма.
— Като че не знаеш какво ще стане — намеси се Еди. — Анри и ония от Кармел ще надушат уискито и тогаз вместо нас петимата ще го пият двайсет души. Веднъж Док сам ми рече, че го надушвали кога пържи пържоли от улица Консервна чак до Южния нос. Не виждам каква е ползата. По-добре ще му бъде, ако угощението дадем ние. Мак премисли и това съображение.
— Може би си прав — каза той, — но да речем, че заедно с уискито му подарим и нещо друго, например копчета за ръкавели с монограм.
— Вятър работа! — възнегодува Хейзъл, — Док не обича таквиз боклуци.
Настъпила бе нощта. В небето се белееха звезди. Хейзъл ръчна огъня и на пясъчния бряг се открои кълбо от светлина. Горе на хълма се разнесе дрезгавият лай на лисица. От планината в нощта се спусна мирисът на пелин. Откъм камънаците, където водата се оттичаше от дълбокия вир, долиташе бълбукане.
Мак превърташе в ума си последното съображение, когато шум от стъпки ги накара да се обърнат. Близо до тях се беше промъкнал едър и мрачен мъжага с пушка през рамо, а по петите му срамежливо и леко вървеше един пойнтер.
— Какво търсите тука, вашта кожа? — запита непознатият.
— Нищо — отвърна Мак.
— Долу има табелка. Лов, риболов, палене на огън и стануване забранено! Дигайте си партушините, гасете огъня и се пръждосвайте оттук!
Мак смирено се изправи:
— Не знаех, капитане. Честна дума, не сме видели табелката, капитане.
— Табелки има навсякъде. Не може да не сте ги видели.
— Вижте какво, капитане, сбъркали сме и съжаляваме — каза Мак, замълча и внимателно заоглежда недодяланата фигура. — Вие сте военен, нали, сър? Винаги ги познавам. На военните раменете не са като на обикновените хора. Толкоз дълго съм служил във войската, че ги различавам.
Раменете на човека незабелязано се изпънаха, без никой да разбере това, ала поведението му стана друго.