Беше следобед, те седяха, пушеха, храносмилаха, разсъждаваха и сегиз-тогиз сръбваха по една тънка глътка от каната. И всеки път се предупреждаваха, че не бива много да пият, тъй като останалото беше наречено за Док. Не трябваше и за миг да забравят това.
— Как мислите, по кое време ще се върне? — запита Еди.
— Обикновено се връща към осем-девет — каза Мак. — Сега трябва да решим кога да дадем гуляя. Според мен довечера.
— Разбира се — съгласиха се останалите.
— Ами ако е уморен? — подхвърли Хейзъл. — Не е малко път.
— Глупости! — обади се Джоунс. — Човек никъде не си почива тъй, както на един сносен гуляй. Бивал съм пребит като куче, че чак панталоните ми са се влачили, и като отида на гуляй — все едно, че не е било.
— Трябва добре да го обмислим — каза Мак. — Къде ще бъде, тук?
— Ако питаш Док, той си обича музика да му свири. Като има веселба при него, грамофонът му не млъква. Сигурно ще се зарадва повече, ако се съберем при него.
— Това е така — продължи Мак, — но аз мисля, че гуляят трябва да бъде нещо като изненада. А с какво ще покажем, че това е тържество и че не сме се чисто и просто довлекли с една кана уиски?
— Какво ще кажете за украса? — предложи Хюи. — Да бъде нещо като Четвърти юли или Вси светии. Мак отправи поглед в пространството и отвори уста. Представи си всичко.
— Хюи — рече той, — мисля, че това е вече нещо. Никога не съм вярвал, че ще се сетиш за такава работа, но бога ми тоя път ти удари патката право по главата. — Гласът му омекна, а очите му се вторачиха в предстоящото. — Просто си го представям: Док се връща у дома; уморен; спира колата; цялата къща осветена; мисли, че някой се е намъкнал; качва се по стълбите и… не може да познае — всичко украсено — драпирана хартия, малки подаръци, огромна торта. Исусе, той разбира, че това е тържество. Тържество, а не миша пръдня! А ние сме се скрили, тъй че минават няколко минути без той да разбере кой е направил всичко това. Тогава се показваме с викове. Не си ли представяте каква физиономия ще направи? Боже мой, Хюи, не ми е ясно как можа да се сетиш.
Хюи се изчерви. Неговата идея беше много по-скромна, всъщност взета на заем от новогодишната вечер в „Ла Ида“, но щом въпросът се поставяше така, той нямаше нищо против да се възползува.
— Помислих си просто, че няма да е лошо — каза той.
— Напротив, великолепно! — прекъсна го Мак. — И когато изненадата малко попремине, нищо не ми пречи да кажа на Док кой е измислил всичко това.
Те се отпуснаха и се замислиха. В представите им украсената лаборатория изглеждаше като оранжерията на хотел „Дел Монте“. Дръпнаха още няколко глътки само за да придадат вкус на своя план.