Завариха го да чертае някаква карта на приливите и отливите и да сърба пилешка супа, главната съставна част на която беше не пилешко, а морски краставици. Стори им се, че ги поглежда малко хладно.
— За Дарлинг — оправдаха се те, — болна е.
— Какво й е?
— Мак каза, че било дрисък.
— Не съм ветеринар — каза Док. — Не разбирам как се лекуват тия неща.
— Да, но все пак не можеш ли да я прегледаш? — настоя Хейзъл. — Много е болна, горката.
И докато Док преглеждаше Дарлинг, те застанаха на пост от двете му страни. Док погледна очните ябълки и венците, бръкна в ушите й — да види дали не е треска, прекара пръст по ребрата й, които изтрополяха като тараба, и я погали по злочестия гръбнак.
— Не иска ли да яде? — запита Док.
— Храним я насила, даваме й силна супа, яйца и рибено масло.
Стори им се, че Док се държи студено, професионално. Той отново се върна при своите карти и при супата. Но затова пък сега Мак и момчетата имаха какво да правят. Свариха супа от месо, силна като уиски. Сложиха рибеното масло върху задната част на езика и, та поне малко да погълне. Дигнаха й главата, пъхнаха в устата й една фуния и наляха студената супа. Дарлинг трябваше или да преглъща, или да се задави. Хранеха я на всеки два часа и я наливаха с вода. По-рано спяха на смени, сега всички стояха будни. Седяха мълчаливи и чакаха кризата на Дарлинг.
Кризата дойде рано сутринта. Момчетата клюмаха по столовете си полузаспали, но Мак беше буден и не откъсваше очи от кучето. Той забеляза, че ушите на Дарлинг потрепнаха двукратно и гърдите й се надигат. Безкрайно слаба, тя едва се изправи на тънките си крака, повлече се по земята, глътна четири езика вода и се строполи на пода.
Мак изкрещя и като подскачаше тежко, разбуди останалите. Момчетата не говореха, а викаха. Ли Чун, който изнасяше кофите с боклук на тротоара, ги чу и изръмжа под нос. Чу ги и Алфред, пазачът, но си помисли, че имат гуляй.
Към девет часа Дарлинг беше погълнала, вече сама, едно сурово яйце и половин пайнт17 разбит каймак. Към обяд явно наддаде на тегло. На другия ден вече подскачаше, а в края на седмицата беше напълно здрава кучка.
Най-сетне в стената на злото се появи пукнатина. Доказателствата личаха навсякъде. Върнаха кораба с таляна във водата и той заплава. Обадиха на Дора, че вече е безопасно и може да отвори „Мечешко знаме“. Ърл Уейкфийлд улови морски дракон с две глави и го продаде на музея за осем долара. Стената на злото и напрежението бе съборена, разби се на парчета. Същата нощ пердетата на лабораторията се спуснаха и до два часа от нея се разнасяха хорали; в два музиката престана, но отвътре никой не излезе. Някаква сила се пребори със сърцето на Ли Чун и в миг на източна доброта той прости на Мак и момчетата и отписа дълга за жабите, който още от началото беше само едно парично главоболие. И за да им докаже, че им е простил, той взе, че им подари половин литър „Стари кецове за тенис“. Пазаруването им на Евтиния базар бе оскърбило самолюбието му, но сега всичко беше отново в ред. Посещението на Ли в „Палас“ съвпадна с първия разрушителен подтик на доброто здраве у Дарлинг след болестта й. Сега тя беше напълно разглезена и никой не мислеше да я вкарва в пътя. Когато Ли Чун пристигна с подаръка си, Дарлинг опропастяваше, преднамерено и с радост, единствения чифт гумени ботуши на Хейзъл, а нейните щастливи господари й ръкопляскаха.
Мак никога не бе ходил в „Мечешко знаме“ с професионална цел. Струваше му се, че за него това ще бъде нещо като кръвосмешение. До игрището за бейзбол имаше друг един дом — там ходеше той. Затова, когато влезе в бара на „Мечешко знаме“, всички си помислиха, че е дошъл за бира. Той се приближи до Алфред.
— Тук ли е Дора?
— За какво ти е? — полюбопитствува Алфред.
— Искам да я питам нещо.
— Какво?
— Това не ти влиза в работата — пресече го Мак.
— Добре де! Както щеш. Да проверя дали ще иска да те приеме.
Миг по-късно той въведе Мак в кабинета й. Дора седеше зад едно покрито с рулетка писалище. Оранжевата й коса бе напластена на гевреци върху главата, а на челото й се мъдреше зелена козирка за слънце. Хванала парче от някаква перодръжка, тя подреждаше книжата си, т. е. добрия стар тефтер, който имаше само две графи. Беше облечена в пищно розов копринен пеньоар, чието деколте и ръкави завършваха с дантела. С влизането на Мак тя завъртя стола си и се обърна с лице към него. Алфред остана на вратата, но Мак не помръдна, докато Алфред не я затвори и не се махна. Дора подозрително го оглеждаше,
— Е? Какво мога да сторя за тебе? — най-сетне го запита тя.
— Виждате ли, мадам… — почна Мак — с една дума, вярвам, знаете какво направихме у Док преди известно време.