Мак и момчетата също се въртяха в свои орбити. Това бяха добродетелите, милосърдието и красотата в стремглавото, осакатено безразсъдство на Монтерей — величавия Монтерей, където, в борбата за несигурния залък, хората от страх и глад съсипваха стомасите си, където, жадни за обич, хората съсипваха всичко обичливо в себе си. Мак и момчетата бяха красотата, добродетелта, милосърдието. В този свят, управляван от тигри, страдащи от язва, свят, връхлетян от разпасани бици с болни сърца и ръфан от слепи чакали, Мак и момчетата предпазливо сядаха на една маса с тигрите, галеха необузданите млади бичета и събираха трохите, за да нахранят морските чайки по улица Консервна. Каква полза, ако човек спечели целия свят, а след това трябва да застане пред спечеленото имущество с язва в стомаха, с увеличена простата и очила с два вида диоптри? Мак и момчетата отбягваха примамката, заобикаляха отровата, прескачаха клопката, а в това време едно поколение от измамени, отровени и здраво омотани хора крещеше по тях и ги наричаше нехранимайковци, непрокопсаници, позор за града, джебчии, мошеници и пройдохи.
Татко наш, ти който си в цялата природа, който са дарил с издръжливост койота, обикновения кафяв плъх, врабчето, къщната муха и молеца, ти сигурно си изпитвал силна и невъобразима любов към негодниците и към черните овци на града, към пройдохите и към Мак и момчетата, към добродетелите й милосърдието, и лентяйството, и насладите. Татко наш, ти който си в природата!…
ГЛАВА 3
Бакалницата на Ли Чун се намира вдясно от празното място (макар че никой не можеше да каже защо му викат празно, когато в него са струпани стари котли с поръждавели тръби, големи четвъртити греди и купища консервни кутии от по пет галона. Горе, в задната част на празното място, минава железопътната линия; там е и приютът „Палас“. Наляво това място граничи със строгия и представителен публичен дом на Дора Флуд: една порядъчна, чиста, почтена и старомодна къща на удоволствието, където човек може да изпие с приятели чаша бира. Това съвсем не е някакво благонадеждно заведение с долна репутация, а солиден и благочестив клуб, построен, поддържан и възпитаван от Дора, която, „мадам“ и „момиче“ от петдесет години насам, бе успяла, упражнявайки особената си дарба на такт и почтеност, благотворителност и известен реализъм, да внуши у интелигентните, образованите и добрите уважение към себе си. Поради същите причини тя се радваше на омразата на извратеното и похотливо сестринство от омъжени стари моми, чиито съпрузи почитат домашното огнище, но чак толкова не го обичат.
Дора е едра жена, огромна жена с огненооранжева коса и вкус към вечерните тоалети в жабешкозелено. Тя държи почтен дом с твърди цени, не продава силни напитки и не разрешава в дома й да се говорят мръсни приказки на висок глас. Някои от нейните момичета са твърде безделни, което се дължи на възраст и физическа немощ, но Дора никога не ги изхвърля, макар че, както казва тя, не дават и по три сеанса месечно, а при все това се хранят по три пъти дневно. В изблик на любов към имота си Дора е кръстила своето заведение ресторант „Мечешко знаме“4, поради което се разказват безброй случаи, когато в него са идвали хора само да хапнат по един сандвич. В дома обикновено има дванайсет момичета, в това число и поостарелите, един готвач-грък и един мъж, който минава за пазач, но който се нагърбва и с всички видове деликатни и опасни задачи. Той прекратява побоищата, изхвърля пияните, укротява истериите, лекува главоболията и държи бара. Той превързва рани и драскотини, прекарва деня с полицаите и тъй като повече от половината момичета изповядват научното християнство, в неделните утрини им чете на глас своя дял от „Наука и здраве“.
Неговият предшественик, който не беше тъй добре уравновесен, свърши зле, за което ще стане дума по-нататък. Но Алфред успя да възтържествува над своето обкръжение и издигна това обкръжение до себе си. Той знае какви мъже бива и какви мъже не бива да допуска. За частния живот на Монтерейските жители той знае повече от всеки друг в града.