Една вечер Док се отби в кръчмата „На половината път“ — там имаше наливна бира, която поддържаха винаги студена и затова я харесваше. Изгълта първата чаша и се намести да усети по-добре сладостта на втората, когато дочу някакъв пиян да се обръща към кръчмаря с думите:
— Ти ще отидеш ли на тържеството?
— На какво тържество?
— Слушай — доверително рече пияният, — нали познаваш Док, дето живее на улица Консервна?
Кръчмарят погледна към другия край на тезгяха и отново се обърна към пияния.
— Уреждат му, значи тържество за милиони. За рождения му ден.
— Кой го урежда?
— Всички.
Док премисли. Никога не бе виждал пияния.
Сложен отклик събуди у него тази идея. Почувствува се поласкан, че им се ще да му устроят тържество, но в същото време съзнанието му бе раздрусано от трус — спомни са последното празненство, дадено в негова чест.
Едва сега Док успя всичко да си обясни: въпроса на Мак, мълчанието в негово присъствие. Седнал пред писалището си, тая нощ той дълго размишлява. Оглеждаше се и обмисляше кои вещи трябва да заключи. Отсега знаеше, че тържеството скъпо ще му струва.
На следния ден се зае със собствената си подготовка. Най-скъпите си плочи скри в задната стая — там можеше да ги заключи. Там прибра и всички чупливи предмети. Знаеше какво ще се случи — гостите ще дойдат гладни, но няма да си донесат нищо за ядене. Още в началото ще им се свърши питието — така е ставало винаги. Леко огорчен, той отиде на Евтиния базар при един месар, с когото се познаваха и разбираха. След като поспориха за месото, Док купи седем килограма пържоли, пет килограма домати, дванайсет марули, шест хляба, един грамаден буркан фъстъчено масло, друг буркан със сладко от ягоди, пет галона вино и четири кварта добро и съдържателно, макар и не тъй прочуто уиски. Разбираше, че на първото число от месеца в банката ще си има неприятности. „Още три-четири такива тържества — помисли си той — и ще загубя лабораторията.“
Между това приготовленията на улица Консервна достигнаха кресчендо. Док беше прав — никой не мислеше за ядене, но затова пък навсякъде скътваха бутилки с различна големина. Сбирката от подаръци растеше, а списъкът на гостите, ако някой вземеше да ги запише, би заприличал на преброяване. В „Мечешко знаме“ се водеше непрекъснат спор около тоалетите. Тъй като нямаше да са по служба, момичетата не искаха да обличат дългите хубави рокли, които минаваха униформа. Решиха да сложат всекидневни дрехи. Не беше тъй лесно, колкото изглеждаше на пръв поглед. Дора настояваше на работа да остане един минимален състав, та да поеме грижата за редовните посетители. Момичетата се разделиха на смени и едни трябваше да останат, докато другите не ги сменят. Наложи се първите, които щяха да отидат на тържеството, да бъдат избирани с ези-тура. Тях ги очакваше честта първи да видят как Док ще посрещне приказния юрган. Бяха го опънали, почти готов, на рамка в трапезарията.
Госпожа Малой, изоставила за известно време своята покривка за легло, в момента бродираше шест салфетки за бирените чаши на Док.
Първоначалното вълнение на Улицата бе отминало и сега мястото му се зае от растяща, смъртна сериозност. Клетката в приюта „Палас“ беше натъпкана с петнайсет котарака и техният вой нощно време малко смущаваше Дарлинг.
ГЛАВА 28
Рано или късно Франки трябваше да научи за тържеството. Той се носеше насам-натам като малко облаче и винаги се озоваваше между хората. Те не го забелязваха, не му обръщаха внимание. Не можеха да разберат чува ли ги, не ги ли чува. Но Франки чу за празненството, за подаръците и у него се надигна чувството на пълнота и в същото време чувството на болезнено желание.
На витрината на Джейкъб, ювелира, се мъдреше най-красивото нещо в света. То стоеше там от дълго време. Беше един часовник от черен оникс със златен циферблат, но истинската му красота се криеше другаде. На горната му част имаше бронзова фигура — св. Георги и змеят. Змеят лежеше по гръб с вдигнати лапи, а в гръдта му се впиваше копието на свети Георги. Светецът беше от глава до пети в рицарски доспехи, с повдигната маска на шлема, яхнал охранен кон с едри бутове. С копието си той притискаше змея о земята. Но най-чудното беше, че имаше изострена брадичка и приличаше малко на Док.