Мак и момчетата се намираха в „Палас“, зад затворена врата. Печката фуча цял следобед да им топли вода за баня. Изкъпаха дори Дарлинг завързаха около врата и червена панделка.
— По кое време мислиш да тръгнем? — запита Хейзъл.
— Не по-рано от осем — рече Мак. — Но не виждам защо да не глътнем по една малка за разгряване.
— Ами Док няма ли да се разгрее? — загрижи се Хюи. — Да взема да му отнеса една бутилка, уж така между другото?
— Не — каза Мак. — Док ей сега беше при Ли за бира.
— Мислиш ли, че подозира нещо? — обади се Джоунс.
— Отде накъде?
В клетката два котарака започнаха спор, на който останалите й обитатели откликнаха с ръмжене и извити на дъга гърбове. Имаха само двайсет и една котки. За малко не бяха успели да достигнат контролната цифра.
— Не мога да разбера как ще пренесем тия мачоци оттатък — започна Хейзъл. — Клетката няма да мине през вратата.
— Няма да ги носим — обясни Мак, — Помниш ли какво стана с жабите? Само ще кажем на Док — той да дойде да си ги вземе. — Мак се надигна и отпуши едно от глинените шишета на Еди. — И така, да се разгреем!
В пет и половина се разнесоха стъпките на стария китаец, който слезе, шляпайки от хълма, и премина край „Палас“. После прекоси празното място и Улицата и се скри между Западната биологична и „Хедиондо“.
Момичетата в „Мечешко знаме“ се приготовляваха. Чрез предварително гласуване бе избрана нещо като специална бордова вахта. Оставащите щяха да бъдат сменявани всеки час.
Дора беше импозантна. Прясно боядисана в оранжево, косата й се виеше на букли, струпани на темето. Беше си сложила венчалния пръстен, а върху гърдите — голяма диамантена брошка. Роклята й беше от бяла коприна с черни шарки, наподобяващи бамбукови колена. В спалните се извършваше процедура, тъкмо обратна на обикновената. Оставащите носеха дълги вечерни рокли, а тези, които щяха да излизат, бяха облекли къси басмени рокли и в тях изглеждаха много хубави. Юрганът, готов и подплатен, се намираше върху бара в голяма картонена кутия. Пазачът взе да протестира, защото бе решено, че той няма да отиде на тържеството. Нали някой трябваше да наглежда дома? Противно на нарежданията, всяко от момичетата си беше скрило по едно шише и чакаше сигнал, за да се поукрепи за празненството.
Дора величествено влезе в кабинета си и затвори вратата. После отключи горното чекмедже на писалището, извади бутилка и чаша и си наля една глътка. Бутилката тихо чукна чашата. Едно от момичетата, което подслушваше на вратата, чу този звук и разнесе новината. Сега вече Дора не можеше да надуши дъха на другите. Момичетата се спуснаха към стаите и на навадиха шишетата. Над улица Консервна припадна здрач, настъпи опаловият час между дневната светлина и сиянието на уличните фенери. Филис Мей надникна назад пердето на предния салон.
— Виждаш ли го? — попита я Дорис.
— Да. Запалил е лампите. Седи и като че ли чете. Боже мой колко много чете тоя човек, очите ще си развали! Държи чаша бира в ръка.
— Добре — каза Дорис, — значи и ние можем да глътнем по мъничко.
Филис Мей все още малко накуцваше, но иначе беше добре, сякаш нищо не се е случвало. Казваше, че си възстановила теглото покрай членовете на Градския съвет.
— Не е ли смешно? — продължи тя. — Седи си човекът и няма представа какво ще му се случи.
— Нито един път не е дошъл при нас — с известна печал отбеляза Дорис.
— Има много мъже, които не искат да плащат — рече Филис Мей. — Мислят си, че иначе е по-различно, а им излиза по-скъпо.
— Защо? Може би му харесват.
— Кой да му харесва?
— Момичетата, дето ходят при него.
— Е да, може. Аз също съм била при него. Но никога не е направил намек.
— Няма и да направи — каза Дорис. — Но това не значи, че ако ти не работеше тук, щеше да се измъкнеш също тъй лесно.
— Искаш да кажеш, че не харесва нашата професия?
— Съвсем не искам да кажа това. Той може би си мисли, че момиче, което работи, приема нещата другояче.
И отново надигнаха шишетата.
В кабинета Дора си наля още една чашка, пресуши я и отново заключи чекмеджето. Пред стенното огледало тя оправи идеално подредената си коса, провери още веднъж блестящия си маникюр и отиде в бара. Алфред, пазачът, се цупеше. Не каза нито дума, нито се намръщя, но въпреки това се цупеше. Дора го изгледа хладно от глава до пети.