— Ти май си внушаваш, че на тебе се е паднало най-лошото, а?
— Не — отвърна Алфред. — Всичко е наред.
Това ядоса Дора.
— Всичко било наред, така ли? Вие, господине, си имате служба. Искате ли да си я запазите, или не?
— Всичко е наред — ледено отсече Алфред. — Не се оплаквам. — Той облегна лакти върху бара и се заоглежда в огледалото. — Вие вървете и се забавлявайте. Аз поемам грижата за всичко. Няма защо да се безпокоите.
Болката му размекна Дора.
— Виж какво — подхвана тя, — не искам тук да остава без мъж. Току виж някой се напил и го прихванали дяволите — децата няма да могат да се оправят сами. Но малко по-късно можеш и ти да дойдеш, само че от време на време ще поглеждаш през прозореца. Е, така става ли? Ще забележиш, ако има нещо.
— Добре — каза Алфред, — да дойда, защо не. — Нейното разрешение го успокои. — Ще прескоча по-късно, само за две-три минутки. Снощи един се напи. И какво да ти кажа, Дора, изгубих самообладание и му счупих гръбнака. Вече не вярвам на себе си. Някоя нощ ще взема да пречукам някого и ще ме откарат.
— Ти имаш нужда от почивка — рече Дора. — Може да взема Мак да те замества, а ти да си починеш две-три седмици.
Чудесна беше Дора, мадам Дора!
Оттатък, в лабораторията, Док реши след бирата да пийне малко уиски. Вече се усещаше в настроение. Празненството, което устройваха в негова чест, му се струваше трогателно. Пусна си на грамофона „Павана за една покойна инфанта“19, разчувствува се и малко се опечали. В тон с настроението си, след това пусна „Дафнис и Хлоя“20. В този балет имаше пасаж, който му напомняше как атинските наблюдатели при Маратон съобщават, че са видели грамадна ивица прах през равнината, че са дочули трясъка на оръжие и песента на елевзиняните. В музиката имаше нещо, което му напомняше тъкмо тази сцена.
Когато плочата свърши, той си наля второ уиски и се поколеба дали да чуе „Бранденбургският концерт“. Той щеше да го изтръгне от сладостната горест, в която постепенно изпадаше. Но всъщност какво толкова лошо имаше в сладостната горест? Тя бе дори приятна.
— Ще си слушам каквото си искам — изрече той гласно. — Ако искам, ще си пусна „Лунна светлина“21, ако искам — „Момичето с ленените коси“22. Аз съм свободен човек!
Наля си още едно уиски и го изпи. Направи компромис — пусна си „Лунната соната“. Забеляза неоновите светлини на „Ла Ида“ — мигаха, светваха, угасваха. После пламна фенерът пред „Мечешко знаме“. Ято кафяви едри бръмбари се нахвърлиха върху светлината му, след това се строполиха на земята, зашаваха с крачка и навириха пипала. Покрай канавката се промъкна самотна котка, тръгнала да дири приключения. Тя се питаше какво ли може да се е случило на котараците, които правеха живота интересен, а нощите — страшни.
От парния котел на четири крака изпълзя господин Малой — да провери дали някой не е отишъл вече на празненството. В „Палас“ момчетата развълнувано следяха черните стрелки на будилника.
ГЛАВА 30
Същината на веселията не е достатъчно изучена. Всички обаче схващат, че всяка веселба има своя патология, че тя е нещо като живо същество и че има склонност да бъде твърде извратено същество. Всички също така знаят, че почти няма веселба, която да е завършила тъй, както се е предвиждало, според предварителните намерения. Тук, разбира се, не става дума за онези унили раболепни тържества — пришпорвани, контролирани, ръководени, — които обикновено се уреждат от човекоядните професионални домакини. Тога изобщо не са тържества, а представления, паради, и са толкова непринудени, колкото и напъването на червата, толкова интересни, колкото и крайният продукт на това напъване.
Всеки от улица Консервна вероятно е предвиждал във въображението си как ще протече празненството — гръмки поздравления, честитки, шум, добро настроение. Но то съвсем не започна по този начин. Точно в осем часа Мак и момчетата, сресани и чисти, грабнаха бутилките и се спуснаха с маршова стъпка по отрязания склон, прехвърлиха железопътната линия, след това празното място и Улицата и стигнаха стъпалата на Западната биологична. Всички бяха смутени. Док им отвори, а Мак произнесе кратка реч:
— Тъй като днес е рожденият ти ден, аз и момчетата решихме да ти пожелаем всичко хубаво, а за подарък сме ти приготвили двайсет и един котарака.