— Виж, лелке, — въздъхнах. — Не могат да търсят отговорност от него. По закон всичко си е нормално. Той е невинен купувач. Ще разследват само държавния служител, подписал продажбата. Да не мислиш, че само Станишев питае братска любов? Нали и за брата на предишния министър, Милен Велчев уредиха верига от хотели на Черноморието? Да не искаш от властниците да загърбят родата си? Нали кръвта на вода не става? В края на краищата, и сегашният велик велможа, Бойко, има сестра. Вярно, засега нищо не й е подарил, ама няма ли да е жестоко тя да е единствената премиерска рода без хотели?!
Жената махна с ръка и само презрително изсумтя.
— Нищо не знаеш! — продължих възмутено. — Разследват и за злоупотреби по оперативни програми на Европейския съюз. За случаи, когато с пари по проекти за селски туризъм са строили хотели; за сключване на договори с фирми, свързани с представители на властта, както е правил бившият изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие. Ще проверяват и как са усвоени парите по програмите за развитие на селските райони. Дали не са взети пари за дейности, които не са извършени.
— Е, и колко тарикати ша идат в зандана или на кладата?
— Е, рано е да се каже! Нали се провежда разследване.
— А бе, момиче, щом се проточи разследване, целта е само една магия — измъкването!
Мрачно замълчах. После се замислих и разпалено й възразих:
— Има факти и имена. Един велможа, депутат от ДПС, Дурхан Мустафа, бивш кмет на Руен, е взел от държавния бюджет един милион за проекти, по които нищо не е сторено или резултатите са фалшифицирани. Например, проекти за укрепване на реки и язовири.
— Тъй, тъй, ша са издавите кат’ плъхове, заради крадливите чиновнически псета — запляска с ръце критичната ми слушателка. — Ами само в тоя Руен ли са крадили, вместо да правят заклинания за укротяване на водната стихия?
Ядосано замълчах.
— Добре де, добре! Не се цупи, момиче. Нещо друго ша ми разкажеш ли?
— В парламента са дали обществена поръчка за ремонт на депутатските жилища за 800000 лева, а за асансьори, които струват само 90000 лева, са дали 300000.
— Какво е това „асансьори“?
— Служат за левитация.
— А-ха! От тия работи не разбирам. Ама виж, ремонтите. Със злато ли облицовате стените на къщите си ма?! В тез жилища да не би да бълбукат фонтани от мед и вино?!
— Нищо не ти е ясно! — ядосах се. — Разликата в цените я прибират чиновниците.
— Ами тез занаятчии и търговци, дето изпълняват поръчката, слепи ли са, та да не видят разликата в парите, дето пише, че са им платили и това, което са им платили наистина?
— Не са слепци, а свои хора на чиновниците. Нищо, че уж има Закон за Обществените поръчки. Поръчките винаги ги печелят шуро-баджанаците.
— Ами, защо не се оплачете на съдията?
— Щото не се очаква да знаем тия неща. Обществените поръчки за тия ремонти са засекретени. Водят се държавна тайна.
— Че какво толкоз секретно има в хоросана и боята? — разсмя се вещицата.
— Почакай, още нищо не знаеш! — разпалих се. — В Министерството на труда и социалната политика са писали един милион за ремонт на една сграда. Само табелите струват над 35000. Правили са далавери и с помощни средства за инвалиди! А няма пари за детските надбавки и бавят средствата за лекарства на пенсионерите по болест… — Гласът ми изтъня, защото ми се доплака. Продължих:
— В Министерството на отбраната са купували за стола маси за шест човека по 1600 лева на бройка. В Министерство на вътрешните работи са вземали принтери по 1397 лева единия, а цената им е по триста, най-много — четиристотин. Купени са хиляда принтера и така са откраднати един милион лева.
— Не, не мога да ти обясня какво е това „принтер“! Важното е, че по този начин се краде. В най-голямото въгледобивно държавно дружество „Мини Марица — Изток“ са присвоени няколко десетки милиона. Строили са и са ремонтирали за цени, с 50% по-високи от нормалните. Купена е заседателна маса за 31 000 лева и столове за по 3000 лева. Дадени са 32 443 000 лева за поправка на техника, дето не може да бъде ремонтирана. И в енергийния държавен холдинг е така. Сега проверяват АЕЦ „Козлодуй“ за продажба на ток по неизгодни договори.
— А бе, жено, кое е туй кралство България?! Ами вие сте по-богати от Франция, Англия и Венецианската република. Как може властниците ви да си играят така с жълтици? Блазе ви!
Побеснях:
— Богати ли?! — тропнах с крак. — Ние се водим най-бедната държава в Европейския съюз. Пфу, богати! Знаеш ли, че няма лекарства, които поддържат живота на болните от рак?! Знаеш ли, че гладуват дечица, а старците ровят в боклука за къшей хляб? Знаеш ли…