— Хонконг беше най-мръсната и тъмна операция, замислена някога в този град и несъмнено най-особената, за която някога съм чувал. И за мое най-дълбоко облекчение, ние тук, в Лангли, нямаме нищо общо с първоначалната стратегия. Хвалебствията да вървят по дяволите. Аз се включих късно и ми призля от онова, което открих. На Макалистър също му призля, защото той беше вътре още от самото начало. Затова беше готов да рискува живота си и съвсем скоро трупът му лежеше на китайската граница в Макао. Неговият морал на интелектуалец не можеше да допусне един почтен човек да бъде убит заради стратегията.
— Това е ужасно обвинение — обади се Касет. — Какво точно се случи?
— Нашите хора организираха отвличане на съпругата на Борн, жената, която върна паметта на Борн. След тях остана следа. Той тръгна по нея и стигна до Хонконг.
— Боже Господи, защо? — възкликна Валентино.
— Заради стратегията. Беше идеална и едновременно с това отвратителна. Казах ви, че убиецът на име Джейсън Борн беше станал легенда в Азия. Той изчезна от Европа, но се превърна в не по-малка легенда в Далечния изток. Тогава изведнъж, като че ли от нищото, един нов предприемчив убиец, който действаше вън от Макао, възкреси легендата. Той взе името „Джейсън Борн“ и платените убийства започнаха отново. Рядко минаваше седмица, а често и само няколко дни, без да бъде извършен нов удар и оставени същите улики и полицията да бъде подложена на същите подигравки. Един фалшив Борн действаше отново и беше изучил всички трикове на оригиналния.
— Та кого е по-добре да заловим, него или онзи, който е измислил триковете — оригиналът, вашият оригинал — отбеляза директорът. — И какъв по-добър начин да се въвлече оригиналният Борн в преследването от този — да се отвлече съпругата му. Но защо? Защо Вашингтон е бил толкова заинтересован. Това вече нямаше връзка с нас.
— Имаше нещо много по-сериозно. Сред клиентите на новия Джейсън Борн беше един луд от Бейджинг, предател от Гоминдан в правителството, който щеше да подпали Далечния изток. Беше решил да унищожи китайско-британското съглашение от Хонконг, да закрие колонията и да превърне цялата територия в хаос.
— Война — каза тихо Касет. — Бейджинг ще навлезе в Хонконг и ще го превземе. А ние всички трябваше да избираме страна. Война.
— И то в ядрената епоха — добави директорът. — И докъде е стигнало всичко това, господин Конклин?
— Вицепремиерът на Народната република беше убит по време на клането в Коулун. Самозванецът беше оставил визитната си картичка. „Джейсън Борн“.
— Господи! Трябвало е да го спрат! — избухна директорът и стисна лулата си.
— Спряха го — каза Алекс. — Чрез единствения мъж, който можеше да го проследи и залови — нашият Джейсън Борн. Това е всичко засега, като повтарям, че този мъж е отново тук с жена си и децата си, а Карлос го преследва. Чакала няма да се успокои, докато не разбере, че единственият жив човек, който може да го разпознае, е мъртъв. Затова приберете всичко, което ни дължат в Париж, Лондон, Рим, Мадрид. И по-специално в Париж. Някой трябва да знае нещо. Къде е Карлос сега? Какви са контактите му тук? Той има детективи във Вашингтон, именно те, които и да са, откриха Панов и мен! — Той стисна несъзнателно бастуна си и се загледа през прозореца. — Не разбирате ли — добави той тихо, като че ли на себе си, — ние не можем да допуснем това да се случи. О, Господи, не можем да позволим това да се случи!
За втори път емоционалният изблик бе приет с мълчание, а мъжете от ЦРУ размениха погледи. Изглежда безмълвно бяха стигнали до единодушие. Три чифта очи се спряха на Касет. Той кимна, приемайки избора, като човек най-близък на Конклин и заговори:
— Алекс, съгласен съм, че всичко води към Карлос, но преди да започнем да действаме в Европа, трябва да сме сигурни. Не можем да си позволим фалшива тревога, защото сами ще подадем на Чакала чашата за жертвоприношение, след която той ще тръгне. Ще му покажем колко уязвими сме били във всичко, свързано с Джейсън Борн. От онова, което ни разказа, излиза, че Карлос ще изрови една отдавна забравена операция, известна под името „Тредстоун седемдесет и едно“, ако не за друго, то поне защото повече от десет години никой от нашите агенти или сътрудници не е бил в личното му обкръжение.
Офицерът в оставка Конклин изгледа внимателно замисленото лице с остри черти на Чарлс Касет.
— Искаш да кажеш, че ако аз греша и това не е Чакала, ще отворим тринадесетгодишна рана и ще му предоставим чудесна възможност за убийство.