— Мисля, че точно това казах.
— Смятам, че това е логична мисъл, Чарли. Аз работя въз основа на външни и несъществени обстоятелства, нали така! Те стимулират инстинктите, но все пак си остават външни и несъществени.
— Бих се доверил на тези твои инстинкти много повече, отколкото на някой друг.
— Аз също — прекъсна го Валентино. — Ти спаси персонала в нашия сектор пет или шест пъти, когато всичко сочеше, че не си прав. Но все пак Чарли има основание да се съмнява. Да предположим, че това не е Карлос. В такъв случай не само ще изпращаме погрешна информация в Европа, но което е по-важно, ще губим време.
— Затова да стоим вън от Европа — каза замислено Алекс, отново като че ли на себе си. — Поне засега. Преследвайте гадовете тук. Изкарайте ги навън, арестувайте ги и ги унищожете. Аз съм целта, затова нека тръгнат след мен.
— Така ще отслабне повече защитата, която предвиждам за вас и господин Панов, господин Конклин — каза твърдо директорът.
— Тогава престанете да предвиждате, господине — Алекс погледна Касет и Валентино и внезапно повиши тон. — Ние можем да го направим, ако вие двамата ме слушате и ме оставите да го организирам.
— Работим с много неизвестни — заяви Касет. — Тази работа може да се направлява и отвън, но на наша територия. Би трябвало да уведомим Бюрото.
— В никакъв случай! — възкликна Валентино. — Никой извън тази стая няма да бъде уведомяван!
— Хубаво! — кресна Конклин, надигна се тромаво от стола и се подпря на бастуна. — Следваща спирка — Белия дом, при един председател на Националната агенция за сигурност на име Макалистър!
— Седни на мястото си!
— Аз съм в оставка! Не можете да ми заповядвате.
— Не бих и мечтал за такова нещо. Просто съм загрижен за живота ви. Доколкото разбирам, сценарият, който вие предлагате, се базира на съмнителното предположение, че който и да е стрелял по вас снощи, е бил с намерение да не ви улучи, без да го е грижа кого ще удари. Бил е само твърдо решен да ви остави жив в последвалия хаос.
— Това са няколко факта…
— Основаващи се на няколко десетки операции, в които съм участвал тук и във военния флот, а и на места, за които нямате преценка или нищо не знаете. — Директорът беше притиснал лакти в страничните облегалки на стола си. Гласът му внезапно прозвуча ясно и като команда.
— За ваше сведение, Конклин, не станах изведнъж генерал със златни нашивки, командващ военноморското разузнаване. Няколко години провеждах изпитания с подводници в Кесонг, а по-късно в пристанището на Хайфонг. Познавах доста от онези идиоти от „Медуза“ и не се сещам за нито един, чийто череп да не ми се иска да пръсна с куршум. Сега ти ми казваш, че имало един и той бил твоят „Джейсън Борн“ и ще се скъсаш да го запазиш жив и извън обсега на Чакала. Хайде да престанем с глупостите, Алекс. Искаш ли да работиш с мен или не?
Конклин се отпусна на стола и на устните му бавно се появи усмивка.
— Аз ви казах, че не съм против вашето назначаване, господине. Беше просто интуиция, а сега вече зная защо. Вие сте оперативен работник. Ще работя с вас.
— Хубаво — каза директорът. — Ще въведем най-строго наблюдение и се надявам на Господа вашата теория, че ви искат жив, да излезе вярна, защото по никакъв начин не можем да покрием всеки прозорец или покрив. Вие по-добре разбирате риска.
— Разбирам го. И тъй като два къса за стръв са по-добри от един в казан с пирани, аз искам да разговарям с Mo Панов.
— Вие не можете да го молите да участва в това — противопостави се Касет. — Той не е един от нас. Защо и той?
— Защото е един от нас и ще е по-добре да го попитам. Ако не го направя ще ми удари спринцовка със стрихнин. Вижте, той също бе в Хонконг по почти същите причини. Преди години се опитах да убия най-близкия си приятел в Париж, защото бях направил ужасната грешка да повярвам, че приятелят ми е превъртял, а истината беше, че той просто бе загубил паметта си. Само няколко дни по-късно на Морис Панов, един от водещите психиатри в страната, лекар, който не можеше да понася модните психарски бръщолевеници, беше връчен „хипотетичен“ психиатричен профил, като от него се искаше незабавна реакция. Описанието разкри свиреп таен агент, една ходеща бомба със закъснител, с хиляди тайни в главата, агент, който бе прекрачил границата… Въз основа на оценката на хипотетичния профил, която направи на място, на този хипотетичен профил, за който по-късно той си мислеше, че не беше по-хипотетичен от супата на Камбъл — един невинен амнезик почти хвръкна във въздуха при засадата, която правителството му бе устроило на седемдесет и трета улица в Ню Йорк. Когато някакви останки оцеляха от онзи мъж, Панов изиска да бъде назначен за негов лекуващ лекар. Той не можа да си прости. Какво би направил някой от нас на мястото му, ако аз не разговарях с него за онова, за което става въпрос?