— Ето тук. — Шофьорът зави по една кръгова алея за коли и спря пред двуетажна постройка в колониален стил, чиито бели колони с орнаменти изглеждаха сякаш направени от карарски мрамор. — Извинете, господине. Едва сега забелязах, че нямате багаж.
— Не, нямам — каза Дейвид и отвори вратата.
— Как намираш временната ми квартира? — запита Алекс и посочи с ръка подредения с вкус апартамент.
— Прекалено подреден и чист за един свадлив стар ерген — отговори Дейвид. — И откога си падаш по пердета на розови и жълти маргаритки?
— Почакай да видиш тапета в спалнята. На розови пъпки е.
— Не държа да го видя.
— Твоята стая е със зюмбюлчета… Не бих познал, че е зюмбюл, дори да подскочи и да застане под носа ми, но камериерката ми каза.
— Камериерка?
— Чернокожа, на около петдесет години, с тяло на състезателка по самбо. Тя също държи две ютии под полата си, а се носят слухове, че има и два наострени бръснача.
— Някаква си камериерка.
— Някакъв мощен патрул. Не оставя нито един калъп сапун или топче тоалетна хартия, които не са от Лангли. Тя е десета категория за заплащане, а някои от тези клоуни й оставят бакшиши.
— Те имат ли изобщо нужда от сервитьори?
— Ученият сервитьор Уеб, а?
— Джейсън Борн е бил сервитьор. Конклин замълча, после заговори сериозно:
— Да отидем при него — каза той и, накуцвайки, се запъти към фотьойла. — Между другото, чака те тежък ден, до обяда е далече. Ако искаш питие, зад онези червеникаво-кафяви кепенци до прозореца има пълно барче. Не ме гледай така, нашата черна Брунхилда каза, че са червеникаво-кафяви.
Уеб се засмя и погледна приятеля си. Смехът му беше гърлен и искрен.
— Това изобщо не те притеснява, нали, Алекс?
— Не, по дяволите, и ти знаеш това. Скри ли от мен алкохола, когато ви посетих с Мари?
— Тогава нямаше и следа от стрес…
— Стресът няма нищо общо — прекъсна го Конклин. — Взех решение, защото само това можех да направя. Изпий едно питие, Дейвид. Имаме да говорим и искам да си спокоен. Виждам в очите ти възбуда.
— Веднъж ми каза, че всичко се отразява в очите — каза Уеб, като разтвори червеникавите кепенци и се пресегна за бутилка.
— Казах ти, че същественото е зад очите. Никога не се хващай за първото впечатление… Как са Мари и децата? Предполагам, че са пристигнали благополучно.
— Гледах до втръсване плана на полета, заедно с пилота и се уверих, че ще са добре, след като той накрая ми каза да се махам или сам да поема управлението. — Уеб си наля питие и се върна до стола срещу агента в оставка. — Къде сме, Алекс? — попита той и седна.
— Точно където бяхме снощи. Нищо не е станало, няма промени, с изключение на това, че Mo отказва да остави пациентите си. Взеха го тази сутрин от апартамента му, укрепен като форт и го откараха под стража в кабинета. Ще го доведат тук по-късно следобед, след като сменят четири коли в подземни паркинги.
— В такъв случай това е открита защита и никой вече не се крие, така ли?
— Би било безсмислено. Заложихме неочакван капан в парка „Смитсън“ и нашите хора много биеха на очи.
— Но нали затова капанът би успял? Нали това е неочакваното? Уж грешка, а всъщност…
— Неочакваното дава резултат, а не глупостта — Конклин енергично разтърси глава. — Вземам си думите назад. Борн би могъл да превърне глупаците в умници, но не и специално подготвена група за наблюдение. Прекалено много усложнения има.
— Не разбирам.
— Колкото и добре да са обучени тези мъже, тяхната първа грижа е да защитават и спасяват живота на хората. Те също трябва да координират действията си и да дават отчети за тях. Това са професионалисти, а не случайно и за грошове наети типове, на които им виждат сметката, щом оплескат нещата.
— Звучи много мелодраматично — отбеляза Уеб, отпи от питието и се облегна назад. — Струва ми се, че и аз действах така, нали?
— То беше по-скоро идея, отколкото реалност, но пък и истина за хората които използваше.
— Тогава пак ще открия тези хора и отново ще ги използвам — заяви Дейвид и сграбчи чашата с двете си ръце. — Той ме принуждава да се покажа, Алекс! Чакала плаща, за да ми види картите.
— О, млъкни — каза раздразнено Конклин. — Сега ти ставаш мелодраматичен. Звучиш като в най-долнопробен уестърн. Ако се покажеш, Мари ще овдовее, а децата ще останат без баща. Това е реалността, Дейвид.
— Не си прав — поклати глава Уеб, загледан в чашата. — Той ме преследва и аз също трябва да тръгна след него. Той се опитва да ме измъкне навън, но аз ще го изпреваря. Това е единственият начин да го махна от живота си. В крайна сметка, Карлос се изправя срещу Борн. Ние сме пак там, където бяхме преди тринадесет години. „Алфа, Браво, Каин, Делта, Каин е Карлос, а Делта е Каин.“