Мъж със стройна фигура и бастун в дясната ръка накуцваше покрай една от сергиите, където сърдити посетители мятаха остри стрелички по балоните с изрисувани лица на общественици. С избухването на гумените глави се започваха гневни спорове за и против увисналите парцаливи остатъци от политическите икони и техните похитители — майсторите по мятане на стрелички. Накуцващият мъж продължи, като се вглеждаше и провираше през лабиринта от хора, сякаш търсеше определено място в трескаво оживената, препълнена с хора непозната част на града. Носеше семпло яке и спортна риза. Подтискащата жега като че ли не му се отразяваше, а якето изглежда му беше необходимо. Лицето на този мъж на средна възраст беше приятно, но повехнало от преждевременни бръчки и дълбоки сенки под очите — резултат по-скоро от живота, който бе водил, отколкото от възрастта му. Казваше се Александър Конклин — пенсиониран офицер от отдела за секретни операции към Централното разузнавателно управление. Беше загрижен и силно обезпокоен. Не искаше да бъде на това място в този час, а не можеше и да си представи какво катастрофално събитие се бе случило и го бе принудило да се озове тук.
Той наближи шумната тълпа на стълбището и изведнъж зяпна, като се закова на място. Погледът му се спря на висок мъж, приблизително на негова възраст, с леко олисяла коса, метнал през рамо крепонено яке. Морис Панов вървеше към гърмящия ъгъл на стрелбището от противоположната посока. Защо? Какво се беше случило? Конклин бързо се огледа, очите му мятаха пламъци към лицата и хората наоколо, а инстинктът му показваше, че той и психиатърът са под наблюдение. Беше прекалено късно да попречи на Панов да влезе във вътрешния кръг на мястото на срещата, но може би не беше толкова късно да измъкне и него, и себе си оттам! Пенсионираният офицер от разузнаването пъхна ръка под якето и напипа малкия автоматичен пистолет „Берета“, който му беше постоянен спътник. После се понесе бързо напред. Вършееше с бастуна си сред тълпата и удряше с все сила колене, мушкаше гърди, кореми и бъбреци, докато стъписаните и сърдити потърпевши не започнаха един след друг да надават ужасени, почти крамолични викове.
След това се втурна напред, блъсна със слабото си тяло озадачения лекар и надвиквайки ревовете на тълпата, изкрещя в лицето на Панов:
— Какво, по дяволите, правиш тук?
— Мисля, че същото, каквото и ти. Дейвид, или може би Джейсън! Така пише в телеграмата.
— Това е капан!
Над обкръжаващото ги меле се проточи пронизителен писък. Конклин и Панов инстинктивно се обърнаха към стрелбището, което беше само на няколко метра от тях. Една много пълна жена беше застреляна в гърлото. Тълпата подивя. Конклин рязко се обърна — опита се да разбере откъде бе долетял куршумът, но сред паниката не видя нищо друго, освен тичащи хора. Сграбчи за лакътя Панов и го повлече през обезумялата и ревяща тълпа, докато стигнаха края на парка, където възбудени клиенти напираха към касата през оглушителния шум.
— Боже мой! — извика Панов. — Това за един от нас ли беше предназначено?
— Може би да, а може би не — отговори задъхано бившият офицер от разузнаването. В далечината се дочуха сирени и свирки.
— Ти каза, че било капан!
— Защото и двамата получихме налудничава телеграма от Дейвид, подписана с име, което той не е използвал от пет години — Джейсън Борн!
— И ако не греша, в твоята телеграма пише, че в никакъв случай не трябва да се обаждаме в дома му.
— Точно така.
— Това е капан. Ти се движиш по-бързо от мен, Mo, така че размърдай малко краката си. Махни се оттук, тичай като идиот и намери телефон. Автомат, а не телефон, който се подслушва!
— Какво?
— Обади се в дома му! Кажи на Дейвид да приготви Мари и децата и веднага да изчезват!
— Какво говориш?
— Някой ни е разкрил, докторе. Някой търси Джейсън Борн — онзи същият, който го търси от години и няма да спре, докато не го види пред себе си на разстояние един изстрел… Ти отговаряше за обърканата глава на Дейвид, а аз използвах всякакви възможни връзки във Вашингтон, за да го измъкна жив от Хонконг, заедно с Мари. Правилата са нарушени и ние сме разкрити, Mo. Ти и аз! Ние сме единствените официално регистрирани познати на Джейсън Борн, човек с неизвестен адрес и професия.