— Джейми — каза кротко Сен Жак. — Би ли отишъл при госпожа Купър, ако обичаш? Мисля, че е в кухнята.
— Защо, чичо Джон?
— Искам да говоря с майка ти.
— Джони, моля ти се! — възпротиви се Мари.
— Трябва, сестричке.
— Какво…?
Детето се отправи към вратата, но преди да излезе, се взря в чичо си. Очевидно, както често се случва с децата, беше усетил, че се касае за нещо сериозно, което не може да разбере. Мари се изправи и се втренчи в брат си и в сълзите, които се търкаляха по бузите му. Те й съобщиха страшната вест.
— Не!… — прошепна тя, а лицето й пребледня още повече. — Мили Боже, не! — Ръцете, а след това и раменете й се разтресоха.
— Него го няма вече, сестричке. Исках да го чуеш от мен, а не от радиото или телевизията. Искам да съм до теб сега.
— Не е вярно, не е вярно! — изкрещя Мари, втурна се към него и го сграбчи с все сила за ризата. — Него го пазят! Той ми обеща, че ще го пазят!
— Съобщението току-що дойде от Лангли — каза брат й и показа хартията в ръката си. — Холанд ми се обади преди няколко минути и каза, че го е пратил. Знаеше, че трябва да го видиш. Чули са го през нощта по „Радио Москва“ а сутринта ще го предадат по всички радиостанции и ще го публикуват в сутрешната преса.
— Дай ми го — настоя тя.
Той й го даде и нежно обгърна раменете й, готов да я прегърне и утеши, доколкото може. Очите й бързо пробягаха по съобщението. После се освободи от ръцете му, намръщи се, върна се при кушетката и седна. Сложи внимателно листа на ниската масичка и го заразглежда, като че ли беше някакъв рядък старинен ръкопис.
— Няма го вече, Мари. Просто не знам какво да кажа — толкова го обичах.
— Да, знам, Джони. — За учудване на Сен Жак сестра му го погледна с лека усмивка. — Още е рано за сълзи, братче. Той е жив. Джейсън Борн е жив и това е поредният му номер, а това значи, че Дейвид също е жив.
„Господи, тя не може да повярва“ — помисли си брат й. Приближи се до кушетката, приседна и взе ръцете на Мари в своите. — Сестричке, скъпа, струва ми се, че не разбираш. Ще направя всичко, за да ти помогна, но ти трябва да разбереш.
— Много си мил, братко, но не си прочел съобщението внимателно — и то много внимателно. Въздействието от новината отклонява вниманието от подтекста. В икономиката наричаме това „разсейване на образа с облак дим и няколко огледала“.
— А? — Сен Жак пусна ръцете й и се изправи. — Какво имаш предвид?
Мари взе съобщението от Лангли и започна да го анализира.
— Има няколко объркани и дори противоречиви разказа на очевидци на събитията в оръжейния склад, но най-важното се съдържа в последния параграф: „Между личните вещи на загиналия убиец бе намерена карта на Брюксел и околностите, като град Андерлехт е бил ограден с червено.“ В останалото се прави недвусмислена връзка с убийството на Тигартън. Това са празни приказки, Джони, и то по две причини. Първо, Дейвид никога не би носил със себе си такава карта. Второ, и то е много по-показателно — съветските средства за осведомяване дават такава гласност на тази история. Това само по себе си е трудно за вярване, но че набъркват и убийството на генерал Тигартън — вече е твърде много.
— Какво искаш да кажеш? Защо?
— Защото предполагаемият убиец е бил в Русия, а Москва не иска по никакъв начин да я свързват с убийството на натовски ръководител… Не, братко, някой е нарушил правилата и е накарал ТАСС да оповести историята. Струва ми се, че глави ще хвърчат. Не знам къде е Джейсън Борн сега, но знам, че е жив. Дейвид се е погрижил да разбера това.
Питър Холанд вдигна слушалката и набра номера на личния телефон на Чарли Касет.
— Да?
— Чарли, тук е Питър.
— Радвам се да те чуя.
— Защо?
— Защото по тази линия досега ми съобщават само неприятности и бъркотии. Току-що свърших да говоря с един човек на площад „Дзержински“ и той ми каза, че КГБ е готово да лее кръв.
— Заради съобщението на ТАСС за Борн ли?