— Господи, наистина ми липсват онези излети, най-вече печените ребра. Знаете ли кой най-добре ги приготвяше? Един черньо, дето го мислех за добър приятел, докато не ме изобличи. Можете ли да си представите? Мислех, че е радикал. А той се оказа, че е от Дартмут и работи за ФБР. При това адвокат, не кой да е. По дяволите, размяната стана в бюрото на Аерофлот в Ню Йорк, а ние все още си пишем.
— Игра за възрастни — бе промърморил Борн.
— Игра ли? А, да, той беше страхотен треньор.
— Как така треньор?
— Ами така. Няколко души се събрахме и основахме Малката лига в Ийст Поинт. Това е съвсем близо до Атланта.
Невероятно.
— Може ли да се съсредоточим на Новгород, моля?
— Разбира се. Димитрий сигурно ви е казал, че почти съм се пенсионирал, но от мен се изисква пет дни в месеца да прекарвам тук като инструктор.
— Не разбрах какво има предвид.
— Ще ви обясня. — Странният човек с произношение от старата конфедерация беше изчерпателен. — Всяка зона в Новгород е разделена на три класи служители: инструктори, кандидати и оперативни. Последната категория включва служители на КГБ, охрана и поддръжка. Практическото приложение на новгородския процес има проста структура. Служителите на зоната изготвят дневните програми за обучение за всеки отделен квартал, а инструкторите, както постоянните, така и пенсионерите на хонорар, ръководят всички индивидуални и групови занимания, докато кандидатите ги провеждат. Използват само езика на центъра и диалектите на отделните области, в които са разпределени. Разговорите на руски не се разрешават. Изпълнението на правилото често се проверява от инструкторите, които ненадейно изстрелват някоя заповед или обида на родния език, на които на кандидатите е забранено да реагират.
— Какво разбирате под задачи? — попита Борн.
— Ситуации, приятелю. Всичко, което можете да си представите. Например да си поръчате обед или вечеря, да си купите дрехи, да напълните резервоара на колата си, като поискате определен вид бензин — оловен или безоловен, октановото число — неща, за които тук си нямаме и понятие. Освен това, разбира се, има и по-драматични събития, често непредвидени, за да се изпробват реакциите на кандидатите. Например автомобилна катастрофа, при която е необходимо да се водят разговори с „американската“ полиция и да се попълнят формуляри за застраховката — можете да се издадете, ако нещата, които не знаете, са прекалено много.
Незначителните неща — малките камъчета — те бяха от жизненоважно значение, като например онзи заден изход в оръжейния склад „Кубинка“.
— Какво още? — попита на глас Борн.
— Безброй дреболии, които човек може да сметне за маловажни, но всъщност да се окажат фатални. Да кажем — нападнат ви нощем на някоя улица в града — какво трябва и какво не трябва да правите? Не забравяйте, че почти всичките ни кандидати са обучени на самозащита, но обстоятелствата може да са такива, че да не е препоръчително да проявяваш уменията си. Могат да възникнат въпроси относно произхода, средата и разни други. Предпазливост и пак предпазливост… Аз, като опитен инструктор, винаги съм предпочитал най-невъобразимите ситуации, които ни е било разрешено да измисляме, когато пожелаем, стига те да са съобразени със заобикалящата ни действителност.
— Какво значи това?
— Винаги научавай по нещо, но така, че да не си личи, че събираш сведения. Например една от любимите ми ситуации е да заговоря няколко кандидати, да речем, в някой бар в близост до военен полигон. Преструвам се, че съм недоволен правителствен чиновник или пиян военен доставчик — очевидно, някой с достъп до информация — и започвам да ги затрупвам с поверителни данни с неоценима стойност.
— Просто от любопитство — прекъсна го Борн, — как следва да реагират кандидатите?
— Да слушат внимателно и да бъдат готови да запишат всеки важен факт, като през цялото време се правят, че това изобщо не ги интересува, и от време на време да пускат такива забележки (тук южняшкият диалект на възпитаниците на Новгород става неописуемо изразителен), че вместо магнолии, от устата им излиза някаква кисела каша, от която ти изтръпват зъбите. Например: „На кой му дреме за туй нещо?“ или пък: „Ама там наистина ли има такива курви, за каквито говорят?“ или: „Нищо не чаткам от туй, дето го дрънкаш, глупако, само дето ще пукна от скука с теб.“ Ето, такива работи.
— А после?
— После всеки един се извиква, за да изброи всичко, което е научил — всеки по-очебиен факт.