— Ами предаването на информацията? Имате ли някакви процедури, които изучавате?
Съветският инструктор беше изгледал Джейсън втренчено и мълчаливо от съседната седалка на малкия самолет.
— Съжалявам, че трябваше да зададете този въпрос — изрече бавно той. — Ще трябва да докладвам за него.
— Не трябваше да ви питам за това. Просто бях любопитен. Просто бях любопитен. Забравете за това.
— Не мога и няма да го сторя.
— Вярвате ли на Крупкин?
— Разбира се. Той е блестящ, многоезичен феномен, истински герой на Комитета.
Дори и половината не знаеш — помисли си Борн, но заговори с уважение.
— Тогава докладвайте го само на него. Той ще ви каже, че наистина е било само любопитство. Не дължа нищо на моето правителство — то ми е длъжник.
— Много добре… Като говорим за вас, нека изясним някои неща. С разрешение на Димитрий уредих посещението ви в Новгород. Не ми казвайте каква е целта ви. Това не е в моята сфера на действие, също както въпросът, който зададохте, не е във вашата.
— Разбрано. По-нататък?
— Ще се свържете с един млад инструктор на име Бенджамин. След малко ще ви кажа как точно. Ето ви някои подробности за него, които може би ще ви помогнат да разберете отношението му. Родителите му бяха служители на Комитета и близо двадесет години работеха в консулството ни в Лос Анджелис. Получил е почти изцяло американско образование, завършил е първи и втори курс в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. И така докато преди четири години той и баща му не бяха спешно отзовани в Москва…
— Той и баща му?
— Да. Майка му беше заловена при една операция със заложена примамка на ФБР в някаква военноморска база в Сан Диего. Остават й още три години в затвора. Няма никакво снизхождение и никаква размяна за руската „мама“.
— Хей, почакайте! Тогава вината не е била изцяло наша.
— Не съм казал, че е. Само излагам фактите.
— Ясно. Ще се свържа с Бенджамин.
— Той е единственият, който знае кой сте — не по име, разбира се. Ще използвате името Арчи, а той ще ви снабди с необходимото разрешение да преминавате от една зона в друга.
— А документи?
— Ще ви обясни. Той също ще ви следи, ще бъде неотлъчно с вас, и честно казано, той е във връзка с другаря Крупкин и знае много повече от мен — а този пенсиониран особняк от Джорджия умира за това… Наслука, поре, ако наистина си тръгнал на лов. Не нападай дървените индианци.
Като се ориентираше по надписите — всичко беше на английски — Борн се отправи към Роклидж, Флорида, на петнадесет мили югоизточно от базата на НАСА в Кейп Канаверал. Трябваше да се срещне с Бенджамин на бар-плота за хранене в местния магазин „Улуърт“. Младежът трябваше да е около двадесет и пет годишен, облечен в червена карирана риза, а на стола до него трябваше да е сложена бейзболна шапка с надпис „Будвайзер“, която щеше да му пази мястото. Часът бе определен за три и тридесет и пет следобед.
Зърна го. Светлокосият руснак с калифорнийско образование беше седнал в десния край на бар-плота, а шапката му лежеше на табуретката отляво. Покрай тезгяха бяха насядали още десетина мъже и жени, които разговаряха, пиеха безалкохолни напитки и похапваха. Джейсън се доближи до празното столче, погледна шапката и учтиво попита:
— Заето ли е мястото?
— Чакам някого — отвърна младият инструктор от КГБ безизразно, а сивите му очи разсеяно се плъзнаха по лицето на Борн.
— Ще си потърся друго място.
— Тя вероятно ще дойде не по-рано от пет минути.
— Дявол го взел, исках само набързо да пийна една ванилова кола. Дотогава ще съм се измел оттук…
— Сядайте — каза Бенджамин, като махна шапката и небрежно я нахлупи на главата си. Сервитьорът се приближи, като дъвчеше дъвка, и Джейсън направи поръчката си. Питието му пристигна и инструкторът от КГБ тихо поде, загледан през пяната на млечния си шейк, който смучеше през една сламка.
— И така, вие сте Арчи, също както в комиксите.
— А вие сте Бенджамин. Приятно ми е да се запознаем.
— Това ще се разбере по-късно, нали?
— Има ли проблем?
— Искам тукашните правила да са ви напълно ясни, за да не възникне някой — отвърна израслият на Западното крайбрежие руснак. — Не одобрявам това, че са ви разрешили да дойдете тук. Въпреки предишното ми местожителство и произношението ми, не обичам много американците.
— Чуйте ме, Бен — прекъсна го Борн, като се взря настоятелно в инструктора, за да го накара да го погледне. — Ако си говорим открито, и аз не одобрявам факта, че майка ви е още в затвора, но не съм я пъхнал там.