— Което отново ме навежда на мисълта за Чакала — каза Борн.
— Не ви разбирам.
— Просто асоциация. Как би могъл да се вмъкне тук?
— Не би могъл — всеки пазач във всеки тунел знае името и серийните номера на новгородските документи, взети от агента, когото е убил в Москва. Ако Чакала се появи, ще го спрат и моментално ще го застрелят.
— Казах на Крупкин да не прави това.
— Защо, за Бога?
— Защото няма да е той и ще погубите невинни хора. Карлос ще изпрати трима или четирима в различните зони, ще проверява и ще ни заблуждава, докато намери начин да се промъкне.
— Да не сте се побъркали? Ами какво ще стане с хората, които изпрати, за да проникнат вътре?
— Това е без значение за него. Ако бъдат застреляни, той ще чуе и ще разбере защо.
— Наистина сте луд. Къде ще намери такива хора?
— Навсякъде, където има хора, които си мислят, че за няколко минути могат да спечелят една месечна заплата. Може да им се каже, че се касае за рутинна проверка на сигурността. Не забравяй, че има документи, с които да докаже, че е служебно лице. Като прибавим и парите, всичко това не може да не направи впечатление и хората стават по-малко скептични.
— Но още на първия вход ще му вземат документите — настоя инструкторът.
— Нищо подобно. По пътя насам той ще измине близо осемстотин километра, ще прекоси десетина големи и малки градове. Лесно може да направи копия почти навсякъде. Във вашите бизнесцентрове, пък и на много други места има копирни машини. Освен това, не е кой знае колко трудно да се нанесат някои дребни подобрения, за да им се придаде автентичен вид. — Борн се спря и погледна американизирания руснак.
— Занимаваш се с подробностите, Бен, но те са без значение, уверявам те. Карлос идва, за да остави своя знак, но ние имаме едно предимство, което праща по дяволите цялото му умение — ако Крупкин е успял да пусне подходящо съобщение в новините, Чакала мисли, че съм мъртъв.
— Целият свят мисли, че сте мъртъв… Да, Крупкин ми каза — глупаво щеше да е да не ми каже. Тук в зоната сте доброволецът Арчи, но аз знам кой сте, Борн. Дори и да не бях чувал за вас, сега вече ми се наду главата — Радио Москва говори за вас от часове.
— Да приемем, че Карлос също е чул новините.
— Безспорно. Всяко превозно средство в Русия е снабдено с радио — стандартно изискване, в случай на евентуално американско нападение.
— Добре са си пласирали стоката.
— Наистина ли сте убили Тигартън в Брюксел?
— Това не ви влиза в работата.
— Разбирам — забранена зона. Каква е целта ви?
— Крупкин трябваше да остави това на мен.
— Какво да остави?
— Проникването на Чакала.
— За какво говорите, по дяволите?
— Използвайте Крупкин, ако е необходимо, но предупредете всеки тунел, всеки вход към Новгород да пуснат хората с тези документи. Предполагам, че са трима-четирима или дори петима. Трябва да ги наблюдават, но трябва да оставят всички да преминат.
— Току-що заслужи една стаичка, тапицирана с дебела пореста гума. Луд си за връзване, Арчи.
— Не, не съм. Казах, че всички трябва да са под наблюдение и че пазачите трябва да поддържат постоянен контакт с нас в тази зона.
— После?
— Един от тези мъже ще изчезне за броени минути. Никой няма да знае кой е той и къде е отишъл. Това ще бъде Карлос.
— Е, и?
— Той ще добие самочувствие, че е неуязвим, че може да прави каквото си иска — защото мисли, че съм мъртъв. Това го прави свободен.
— Защо?
— Защото и двамата знаем, че сме единствените, които можем да се открием един друг, независимо дали сме в джунглите, в някой град или в комбинация от двете. Това е от омраза, Бенджамин. Или може би безнадеждност.
— Доста емоционално обяснение, не мислите ли? И доста абсурдно.
— Няма друг начин — отвърна Джейсън. — Трябва да мисля като него — преди много години ме обучиха на това… Да разгледаме алтернативите. На какво разстояние по течението на река Волхов се простира Новгород? Тридесет-четиридесет километра?
— Четиридесет и седем, за да бъдем точни. И всеки метър е непристъпен. Магнезиеви тръби кръстосват водата под и над повърхността и не смущават подводния живот, но са в състояние да задействат алармените инсталации. На източния бряг има наземни, синхронизирани електрически мрежи, чувствителни на тежест. Всяко нещо, по-тежко от 50 килограма, незабавно включва сирени, телевизионни монитори и прожектори, осветяващи всеки неканен гост, превишаващ това тегло. И дори някое четиридесет и осем килограмово „чудо“ да се добере до оградата, то моментално ще бъде проснато в безсъзнание още щом я докосне. Същото важи и за магнезиевите тръби в реката. Разбира се, разни падащи дървета, плуващи дънери и по-тежки животни непрекъснато карат пазачите да тичат насам-натам. Но така пък карат добра школа.