— Германия, Холандия и Скандинавските страни. Както ви обясних, повечето зони се състоят от две отделни страни — обикновено такива, които имат обща граница и са близки по бит и култура или само за да се спести място. Съществуват девет основни зони, които представляват всички основни нации — основни с оглед на нашите интереси, а следователно и девет тунела, на около седем километра един от друг, като този тук е първият, а останалите са на север по реката.
— Тогава първият тунел до нас е този на Великобритания, нали?
— Да, а след това идва ред на Франция, Испания с Португалия, после пресичаме Средиземно море и се озоваваме в Египет и Израел…
— Ясно — вметна Джейсън, седна в края на масата и сключи замислено ръце. — Съобщи ли вече на шефовете си, че трябва да оставят всички, които представят документи, взети от Карлос, независимо как изглеждат тези хора.
— Не.
— Какво? — Борн извърна глава към младия инструктор.
— Помолих другаря Крупкин да стори това. Той е в болница в Москва и няма опасност да си помислят, че нещо му е станало от преумора, и да го затворят тук.
— Как мога да отида в друга зона? И то бързо, ако се наложи.
— Готов ли сте да ви съобщя и останалите правила на комплекса?
— Да. От картите няма какво повече да науча.
— О кей. — Бенджамин извади от джоба си малка черна пластинка, подобна на малко по-плътна кредитна карта. Подхвърли я на Джейсън, който я хвана и я заразглежда. — Това е паспортът ви — продължи руснакът. — Само старшите служители имат такива и ако случайно я загубите или я забравите някъде дори за минути, трябва незабавно да подадете рапорт.
— Но на него няма никакви знаци или дори снимка.
— Цялата информация е вътре — компютъризирана и кодирана. На всеки граничен пункт на отделните зони има специални устройства. Пъхате паспорта си в тях и бариерите се вдигат, като съобщават на охраната, че имате разрешение от щаба. Освен това ви регистрират.
— Да не се надяваш, че тези назадничави марксисти могат да са толкова умни.
— Още преди четири години почти всеки хотел в Лос Анджелис имаше такива карти за гостите си… А сега останалото.
— Правилата на комплекса ли?
— Крупкин ги нарича предпазни мерки — и за нас, и за вас. Честно казано, той не вярва, че ще излезете жив оттук, а ако останете, просто жив ще ви одерат.
— Прекрасна реалистична картина.
— Той ви харесва Борн… Арчи.
— Продължавайте.
— Висшият персонал знае, че сте засекретен служител от канцеларията на генералния инспектор — американски специалист, изпратен за проверка по изтичане на Запад на данни за Новгород. Ще получите всичко, от което имате нужда, включително и оръжие, но никой няма да ви заговори, освен ако вие пръв не го сторите. Аз официално се водя ваша свръзка. Всичко, което искате, ще минава през мен.
— Благодарен съм ви за това.
— Вероятно не съвсем — каза Бенджамин. — Не можете да ходите никъде без мен.
— За мен е неприемливо.
— Такова е изискването.
— Не съм съгласен.
— Защо?
— Защото никой не може да ме спре… А ако изляза оттук, ми се иска майката на Бенджамин да го завари жив и здрав в Москва.
Младият руснак не откъсваше очи от Борн. Погледът му беше твърд, но в него се четеше и голяма мъка.
— Наистина ли вярвате, че ще помогнете на мен и баща ми?
— Знам, че мога, затова трябва и ти да ми помогнеш.
— Странен човек сте вие.
— Гладен човек съм аз. Има ли някое местенце, където да хапнем? А и малко бинт ще ми трябва. Преди известно време ме раниха и шията и раменете доста ме болят.
Джейсън съблече сакото си. Ризата му бе просмукана от кръв.
— Господи! Ще повикам доктор…
— Не, не. Само някой да ме превърже. Аз решавам, Бен.
— Добре… Арчи. Дали са ни апартамента за командировани началници. На най-горния етаж е. Имаме и обслужване по стаите и ще позвъня в амбулаторията да изпратят сестра.
— Това, че съм гладен и не съвсем добре, не е главната ми грижа.
— Не се притеснявайте — успокои го руският „калифорниец“. — Ако някъде се случи нещо неочаквано, веднага ще ни уведомят. А сега ще събера картите.
Това, което очакваха, се случи точно в нула часа и двадесет минути, в най-дълбокия мрак, веднага след смяната на пазачите. Телефонът в апартамента иззвъня оглушително. Бенджамин скочи от дивана и се втурна към апарата, който продължаваше настоятелно да дрънчи. Грабна слушалката и се заслуша.
— Где? Когда? Что зто значит?… Да! — Затвори с трясък и се обърна към Борн, седнал на масата с разтворени пред него карти на Новгород. — Невероятно! В испанския канал от другата страна на реката двама пазачи са убити, а от тази страна началникът на охраната е намерен мъртъв на петдесет метра от поста си с куршум в гърлото. Пуснали са видеофилма и са видели непознат мъж, който носел брезентов чувал. Бил е облечен в униформа на пазач!