На път за границата с „Испания“ Джейсън беше толкова напрегнат, че не беше обърнал почти никакво внимание на умалените модели на градовете, които прекосяваха, нито на най-кратките пътища към тунела. Просто бе изпълнявал нарежданията на младия Бенджамин, изричани с висок и заповеднически тон. Все пак си спомни, че калифорнийският възпитаник непрекъснато наричаше панорамния път „Път номер Едно“. Това бяха, разбира се, улиците най-близо до река Волхов, която на свой ред се превръщаше ту в крайбрежието на щата Мейн, ту в река Потомак във „Вашингтон“ или северното крайбрежие на Лонг Айлънд Саунд, където се намираше военноморската база в „Ню Лондон“.
Лудостта беше засегнала и „Америка“. Полицейски коли с виещи сирени се носеха из улиците, мъже крещяха по радиостанциите, полуоблечени или облечени хора изскачаха от домовете и магазините, като с писъци съобщаваха за страшното земетресение, което ги беше сполетяло тук, на този ръкав на Волхов, и беше по-страшно дори от онова в Армения. Дори и да бяха абсолютно убедени, че всичко това е дело на разрушителен саботаж, лидерите на Новгород не можеха да разкрият истината. Всички в „Америка“ се готвеха и учеха за неочакваното, но никой не знаеше, че то ще изглежда така.
Това стана ясно около десет минути след като голяма част от „Великобритания“ беше разрушена. Борн беше достигнал умаления „Вашингтон“, когато огромният пожар избухна. Първи бе обхванат от огъня дървеният модел на купола на Капитолия, който полетя в озареното с жълта светлина небе, а детонацията от взрива се забави само частици от секундата. Мигове след това сякаш гигантски багер помете с грохот паметника на Вашингтон от мястото му в зеления парк, а след още няколко секунди моделът на Белия дом се срути сред пламъци. Експлозиите обаче бяха някак си приглушени и не много ярки, защото „Пенсилвания Авеню“ също гореше.
Сега вече Борн знаеше къде е. Тунелът се намираше между „Вашингтон“ и „Ню Лондон, Кънектикът“. Беше на не повече от пет минути път! Джейсън подкара джипа към успоредната на реката улица, а там отново гъмжеше от ужасени и изпаднали в истерия хора. Полицаите крещяха по високоговорителите — най-напред на английски, после на руски и предупреждаваха за ужасните последици, ако някой се опита да преплува реката. Прожекторите се въртяха във всички посоки и осветяваха носещите се по повърхността на водата трупове на тези, които се бяха опитали да сторят това в северните зони.
— Тунелът, тунелът! Отворете тунела!
Крясъците на възбудените тълпи се превърнаха в скандиране, което не можеше да бъде пренебрегнато. Подземният тунел щеше всеки момент да бъде нападнат. Джейсън скочи от заобиколения от хора джип, като напъха в джобовете си останалите три сигнални ракети. Запробива си път през блъскащите се, смазващи се тела, като яростно и често безрезултатно си служеше с лакти и рамене. Оставаше само едно средство — измъкна една от ракетите и дръпна предпазителя. Бликащият огън имаше ефект — горещината и пламъците бяха като катализатори. Борн се затича през тълпата, като размахваше юмруци и тикаше в ужасените лица срещу себе си искрящата, ослепяваща ракета. Достигна брега и се изправи срещу кордона от стражи, облечени в униформи на американски войници. Това беше лудост, безумие! Целият свят беше откачил!
Не! Там! В оградения паркинг се виждаше цистерната! Борн проби кордона на стражите, като държеше високо магнитната си карта-пропуск и се завтече към военния с отличителните знаци на най-високопоставен — полковник с висящ на кръста му автомат. Той беше не по-малко уплашен от другите.
— Тук съм под името Арчи. То е на магнитната карта и можете веднага да проверите. Дори и сега няма да говоря на родния ни език, а само на английски! Ясно ли е? Дисциплината си е дисциплина!
— Тогда? — изкрещя офицерът, като явно имаше предвид положението в момента. В следващият миг обърна на английски с влудяващ бостънски акцент: — Разбира се, че знаем за вас — извика той, — но какво мога да сторя? Този бунт е като стихия!
— Някой минавал ли е през тунела през последния половин час?