— Никой, абсолютно никой! Заповядано ни е на всяка цена да задържим тунелите затворени!
— Добре… Сега вземете високоговорителя и разпръснете тълпите. Кажете им, че кризата е отминала, че няма опасност.
— Как мога да направя това? Навсякъде има пожари, навсякъде има взривове!
— Това скоро ще свърши.
— Откъде знаете?
— Знам! Направете както ви казах!
— Изпълнете каквото ви казва! — прогърмя глас зад Борн. Беше Бенджамин. Лицето и ризата му бяха плувнали в пот. — По дяволите, надявам се, че знаеш какво говориш!
— А ти откъде се взе?
— Знаеш откъде, а „как“ е вече друг въпрос. Опитвах се на всяка цена да измъкна от Генералния щаб един хеликоптер, поръчан от апоплектика Крупкин от болничното му легло в Москва.
— Апоплектик — не е лошо за един руснак…
— Кой си ти, та да ми нареждаш, хлапак такъв? — изкрещя офицерът от охраната.
— Провери ме, приятелче, само по-бързичко — отвърна Бенджамин, като му подаде картата си. — Иначе ще ги накарам да те преместят в Ташкент — там природата е прекрасна, но тоалетните са общи… Мърдай, задник такъв!
— Виж какво калифорниецо, тук аз…
— Затваряй си устата!
— Той е тук! Ето я цистерната — Джейсън посочи огромния камион, пред който пръснатите по оградения паркинг коли и микробусчета изглеждаха като джуджета.
— Цистерната ли? Как ти дойде на ум? — учуди се Бенджамин.
— Резервоарът й събира четиридесет и пет тона гориво. Като прибавим и пластичните бомби, разпръснати на стратегически места… Колко им трябва на улиците и на тези постройки от старо кухо дърво?
— Слушайте! — прогърмяха многобройните високоговорители около тунела, като призоваваха към внимание. Експлозиите наистина бяха започнали да намаляват. Полковникът се покатери на покрива на ниското бетонно караулно помещение. В ръката си стискаше микрофон, фигурата му се очертаваше под ослепителните лъчи на мощните прожектори. — Земетресението свърши — извика той на руски, — и въпреки че щетите са огромни и пожарите ще продължат през цялата нощ, кризата отмина!… Останете на брега на реката, а нашите другари ще направят всичко възможно да ви снабдят с необходимото… Това са заповедите на началниците ни, другари. Не ни давайте повод да използваме сила, умолявам ви!
— Какво ти земетресение? — извика един мъж накъде в паникьосаното множество. — Вие казвате, че е земетресение, така съобщавате на всички ни, но изглежда мислите със задниците си. Преживял съм вече едно земетресение, но това не е същото. Това е въоръжено нападение!
— Да, да! Нападение е!
— Нападат ни!
— Това е чуждо нашествие!
— Отворете тунела и ни пуснете, или трябва да ни застреляте до един! Отворете тунела!
Протестиращият хор зазвуча от всички страни на отчаяната тълпа. Охраняващите не мърдаха от местата си, щиковете им бяха извадени и закрепени към пушките. Полковникът продължи да говори. Лицето му се беше изкривило, а в гласа му се прокрадваха нотки, близки до истерията на обезумелите слушатели.
— Чуйте ме и си отговорете на един въпрос! — изкрещя той. — Казвам ви това, което на мен самия ми казаха — че това е земетресение. Знам, че е вярно и ще ви кажа защо мисля така… Да сте чули поне един изстрел? Това исках да се запитате. Не, нямаше никакъв изстрел! Тук, както и във всички други зони, има полицаи, войници и инструктори, които са въоръжени. На тях им е наредено да отбиват със сила всякакви неоправдани прояви на насилие, да не говорим за въоръжено нападение! Досега никъде не е имало престрелки…
— За какво говори? — обърна се Джейсън към Бенджамин.
— Опитва се да ги убеди, че е било земетресение. Не му вярват — мислят, че някой ни е нападнал. Той им казва, че не е вярно, защото не е имало престрелки.
— Престрелки ли?
— Това му е доказателството. Никой срещу никого не стреля, а ако е било въоръжено нападение, просто няма начин да е така. Няма изстрели, значи няма и нападение.
— Стрелба ли?… — Борн внезапно сграбчи младия руснак.
— Кажи му да спре! За Бога, спри го!
— Какво?
— Той подсказва на Чакала как да започне, за да свърши това, което е намислил!
— За какво говориш?
— Стрелба… престрелка, объркване!
— Не! — изпищя някаква жена, която си проби път през тълпата и закрещя на офицера, застанал под кръстосващите се лъчи на прожекторите. — Експлозиите са от бомби! Пуснали са ги отгоре!
— Глупости — отвърна й на руски полковникът. — Ако беше бомбардировка, небето щеше да гъмжи от наши изтребители от Белопол!… Експлозиите идват изпод земята, пламъците — също. Причината са подземните газове… — Това бяха последните думи в живота на съветския офицер.