Автоматичен откос затрещя иззад сенките на паркинга около тунела и преряза руснака. Безжизненото му тяло рухна на покрива на караулното, а оттам се свлече на земята зад него и изчезна от погледите на хората. И без това обезумялата тълпа освирепя. Редиците от униформените „американски“ войници се разкъсаха и ако преди цареше само хаос, сега разрушителната тълпа стана неудържима. Тесният преграден подстъп към тунела беше буквално щурмуван, връхлетелите го фигури се блъскаха, удряха с юмруци, прескачаха се, тичаха с все сила към подземния тунел. Джейсън дръпна младия инструктор настрани от панически препускащите орди, като нито за миг не откъсваше поглед от потъналия в мрак паркинг.
— Можеш ли да управляваш механизмите на тунела? — извика той.
— Да, като всички от висшия персонал — това е част от задълженията ни.
— А желязната врата, за която ми каза?
— Разбира се.
— Къде е устройството за управление?
— В караулното.
— Бързо там! — изкрещя Борн, като извади от джоба си една от трите останали му сигнални ракети и я подаде на Бенджамин. — Имам още две ракети от тези и две гранати… Когато видиш, че хвърлям ракетата над тълпата, наклоняваш вратата на тази страна — само на тази страна, ясно ли е?
— Защо?
— Аз определям правилата, Бен! Направи го! После запали твоята ракета и я хвърлям през прозореца, за да знам, че си го сторил.
— А после?
— Нещо, което няма да ти хареса, но трябва да го направиш… Вземи пистолета от полковника и заплаши тълпата, стреляй в нея, ако трябва, но я върни на улицата. Стреляй на къси откоси в земята, пред хората или над тях. Направи това, което сметнеш за добре, дори и да раниш няколко души. Трябва да постигна целта, независимо от цената. Трябва да го открия, а най-вече да го отделя от другите, които се опитват да се измъкнат оттук.
— Проклет маниак! — прекъсна го Бенджамин. Вените бяха изпъкнали на челото му. — Така мога да убия много хора! Ти си луд!
— В този момент съм най-трезвомислещият човек, когото си виждал — прекъсна го рязко и бързо Джейсън, загледан в носещите се покрай него, изпаднали в паника жители на Новгород. — Няма нито един здравомислещ генерал в съветската армия — същата онази армия, която си възвърна Сталинград, — който не би се съгласил с мен… Това се нарича „предварително пресметнати загуби“ и този термин е обусловен от много сериозни причини. Той означава, че сега ще платиш много по-малко от това, което ще получиш, отколкото ако трябва да плащаш по-късно.
— Искаш твърде много! Тези хора са мои другари и приятели — те са руснаци. Ти би ли стрелял в тълпа американци? Само с едно движение на ръцете си да убия десетина души! Рискът е твърде голям!
— Нямаш избор. Ако Чакала се добере до мен, а аз ще усетя, ако го стори, ще хвърля граната и ще убия двадесет.
— Мръсно копеле!
— Така е, Бен. Когато се касае за Чакала, наистина съм такъв. Не мога да му разреша повече да живее — светът не може повече да го търпи. Действай!
Младият инструктор на име Бенджамин заплю Джейсън в лицето, после се извърна и с мъка си запробива път към караулното и скритото зад него тяло на убития полковник. Джейсън почти несъзнателно изтри лицето си с опакото на ръката, а вниманието му бе приковано изцяло върху оградения паркинг. Погледът му се мяташе от една сянка към друга, като се опитваше да разбере откъде дойде автоматният откос, въпреки че знаеше, че е безпредметно — Чакала сигурно вече бе променил позицията си. Преброи девет превозни средства освен цистерната, паркирани до оградата: две комбита, четири лимузини и три фургона. Всички бяха американски марки или поне ги имитираха. Карлос се криеше зад някоя от колите или зад самата цистерна, макар че това беше най-малко вероятното — тя беше най-далеч от отворената врата на оградата, през която се минаваше за караулното, а от там за тунела.
Джейсън приклекна и запълзя напред. Достигна ниската ограда, а зад него оглушителната врява и хаосът продължаваха. Всяко мускулче на ръцете и краката му го болеше, навсякъде чувстваше спазми, навсякъде! Не мисли за тях, изхвърли ги от съзнанието си. Вече си толкова близо, Дейвид! Продължавай. Джейсън Борн знае какво да прави. Вярвай му!
А-а-а! Той се прехвърли през оградата. Дръжката на прибрания в ножницата щик се заби в бъбрека му. Не, няма болка! Вече си много близо, Дейвид — Джейсън. Послушай Джейсън!