Прожекторите — някакво погрешно натиснато копче ги караше да се мятат като обезумели и да правят резки кръгове — заслепяващо, неспирно! Къде би отишъл Карлос? Къде би се скрил? Блуждаещите лъчи проникваха навсякъде. Изведнъж, през един вход, който Джейсън не можеше да види от другия край на оградения паркинг, влетяха две полицейски коли с виещи сирени. От всяка врата изскочи по един човек и противно на очакванията му, всички се хвърлиха към оградата зад превозните средства и като притичваха от една кола към друга се насочиха към отворената врата, към караулното и тунела.
Настъпи рязка промяна в пространството и времето. И в хората! Последните четирима от втората кола изведнъж станаха трима — а само след няколко секунди се появи и четвъртият. Но не беше същият — униформата беше различна! В нея забеляза нещо червено и оранжево, а офицерската фуражка с козирка имаше златен кордон. Самата козирка беше по-голяма, а върхът на фуражката — по-заострен от тези в американската армия. Какво му напомняше? И изведнъж Борн се сети. Това беше испанска униформа! Точно така! Карлос беше проникнал през испанската зона и тъй като говореше перфектно руски, използваше униформата на висш офицер, за да избяга от Новгород.
Джейсън скочи с изваден пистолет и се втурна през посипаната с чакъл площадка, а с лявата си ръка бръкна в джоба на куртката, за да извади предпоследната сигнална ракета. Дръпна предпазителя и запокити горящата пръчка над колите и извън оградата. Бенджамин нямаше да я види от караулното помещение и нямаше да я сбърка със сигнала за затваряне на вратата на тунела. Онзи сигнал щеше да последва съвсем скоро, но сега беше още рано за него, дори и с няколко секунди.
— Это срочно! — изрева панически един от бягащите мъже, като се извъртя и видя съскащата, заслепяваща ракета.
— Скорее! — извика друг и се втурна покрай тримата му спътници към изхода. Под светлината на безумно въртящите се на всички страни прожектори Борн преброи седем фигури, които се откъснаха от последната кола и се смесиха с тълпата на входа на тунела. Осмият не се появи. Испанската офицерска униформа не се виждаше никъде. Чакала беше в капана.
Сега! Джейсън измъкна последната си ракета, дръпна рязко предпазителя и с все сила я запрати към караулното, над потока от бягащи мъже и жени. Направи го, Бен! — крещеше той наум, като вадеше последната си граната от джоба на куртката. Веднага!
И като отговор на горещата му молба, от тунела се дочу гръмотевичен тътен, истерични възгласи, придружени от писъци и вопли, се носеха във въздуха и всичко се превърна в стенещ хаос. Прозвучаха два бързи оглушителни автоматни откоса, а след тях — неразбираеми команди на руски по високоговорителите… Нов откос, после същият глас продължи по-високо и властно. Тълпата забележимо, макар и за миг, се укроти, а веднага след това разцепи въздуха с крясъците си. Борн с учудване съгледа под светлината на мятащите се прожектори фигурата на Бенджамин, стъпил на покрива на караулното. Младият инструктор викаше нещо по микрофона, призовавайки тълпата да следва указанията му. И каквито и да бяха те, хората им се подчиняваха! Постепенно, а после все по-бързо, множеството започна да променя посоката и накрая като един се втурна обратно на улицата! Бенджамин запали своята ракета и я размаха, като сочеше на север. Изпращаше на Джейсън отговор на сигнала му. Тунелът беше затворен и тълпите се разпръснаха — и то без нито един убит. Бенджамин бе намерил правилния начин на действие!
Борн се просна на земята, а очите му напрегнато се взираха под паркираните коли. Искрящият огън отгоре осветяваше откритото пространство… И изведнъж ги видя — крака в ботуши! Зад третия автомобил отляво, на около двадесет метра от отвора в оградата, който водеше към тунела. Карлос беше негов! Най-накрая се виждаше краят на историята! Нямаше време за губене! Направи каквото трябва и то бързо! Сграбчи гранатата в дясната си ръка, стисна пистолета в лявата, надигна се и хукна напред. На около десет метра от колата отново се просна на земята, изви се настрани и метна гранатата зад автомобила. В мига, в който тя се отдели от ръката му, разбра каква ужасна грешка бе сторил! Краката зад колата не се помръдваха — ботушите стояха все там, защото бяха само ботуши! Борн се хвърли надясно и се затъркаля лудешки по острите камъчета, като предпазваше лицето си и се стараеше да свие тялото си колкото се може повече.
Експлозията беше оглушителна, смъртоносните отломъци се замяркаха в бясно въртящите се светлини на прожекторите на фона на нощното небе, а късчета метал и стъкло се забиха в гърба и краката на Джейсън. Движи се, движи се! — крещеше вътрешният му глас. Той застана най-напред на колене, после се изправи сред дима и пламъците на горящия автомобил. В същия миг чакълът зад него изригна и Борн бясно се устреми на зиг-заг към прикритието на микробусчето, което се оказа най-близо. Беше ранен в рамото и в бедрото! Успя да се скрие зад микробуса в момента, в който голямото предно стъкло бе отнесено от изстрелите.