— Моля те, не ме убивай, Дейвид — каза Морис Панов и лъчът от фенерчето му освети мястото. — Ще бъде безсмислено.
— Божичко, Mo! — извика Уеб. — Какво правиш тук?
— Опитвам се да те открия, това е всичко… Би ли помогнал на Мари, ако обичаш?
Уеб подаде ръка на съпругата си и я изправи на крака. И двамата бяха полузаслепени от фенерчето.
— Господи, ти си бил двойният агент! — извика Джейсън Борн и вдигна пистолета си. — Следил си всяко мое движение!
— Какъв съм бил? — изрева психиатърът и захвърли ядно фенерчето си. — Ако наистина си го мислиш, пречукай ме, гадино!
— Не зная, Mo. Нищо не знам вече…! — Дейвид отметна глава като от силна болка.
— Тогава си изплачи болката, копеле такова! Плачи, както никога досега не си плакал! Джейсън Борн е мъртъв, кремиран в Москва и няма какво повече да говорим за него! Или ще приемеш това, или не искам повече да имам нищо общо с теб! Ясно ли ти е, арогантно, невероятно създание! Ти направи каквото трябваше и всичко вече е минало!
Уеб се свлече на колене, сълзите бликнаха от очите му. Трепереше и не можеше да промълви нито дума.
— Ще се оправим, Mo — каза Мари, като коленичи до съпруга си и го прегърна.
— Сигурен съм — обяви Панов и кимна, осветен от лъчите на падналото фенерче. — Два живота в едно съзнание — никой от нас не може да си представи какво значи това. Но с това вече е свършено. Завинаги.