Выбрать главу

— Аз ще ви дам отговор — каза Алекс. — Десоул ще ви каже всичко, което трябва да знаете и нито дума повече. Освен това, той не може да лъже. Ще си държи езика зад зъбите или ще ви уведоми, че не може да ви каже, но няма да ви излъже.

— Това е още едно нещо, което исках да чуя. — На вратата се почука леко и директорът каза:

— Влез!

В стаята влезе среден на ръст, леко закръглен мъж, с големи очи зад очилата с метални рамки. Той хвърли бърз поглед към масата. Присъствието на офицера от разузнаването в оставка явно го сепна. В следващия миг се овладя и смущението му се смени с приятна изненада. Отиде до стола на Конклин и протегна ръка.

— Радвам се, че те виждам, приятелю. Не сме се виждали от две-три години.

— Ако не и от четири, Стийв — отговори Алекс, като се ръкува с него. — Как е аналитикът на аналитиците и пазачът на ключовете?

— В днешно време няма много за анализиране или заключване. Белият дом е сито, а и Конгресът не е много по-добър. Аз би трябвало да получавам половин заплата, но не казвайте на никого.

— Ние все още пазим някои тайни, нали? — прекъсна го директорът и се усмихна. — Най-малкото от няколко минали операции. Тогава вероятно си и изкарвал двойна заплата.

— Подозирам, че да — кимна шеговито Десоул и освободи ръката на Конклин. — Във всеки случай времето на строго охраняваните подземни складове и прехвърлянето на архиви с въоръжена охрана в тях е отминало. Днес всичко е компютърно сканиране и снимки от въздуха. Аз не трябва повече да правя онези чудесни пътувания с военен ескорт и да играя, че уж отбивам възхитително нападение на Мата Хари. Не мога да си спомня откога не съм носил дипломатическо куфарче, прикрепено с верига за китката.

— Така е доста по-безопасно — каза Алекс.

— Да, но няма да има какво толкова да разказвам на внуците си, старче Холанд. „Какво правеше, когато беше голям шпионин, дядо?“ „Всъщност през последните години си решавах куп кръстословици, млади момко.“

— Внимавай, Десоул — каза през смях директорът. — Окото ми няма да мигне да предложа да ти намалят заплатата, Холанд. От друга страна, не мога да го направя, защото изобщо не ти вярвам.

— Нито пък аз — обади се Конклин неприязнено. — Това е нагласена работа — добави той и погледна напълнелия аналитик.

— Що за твърдение е това, Алекс? — възрази Десоул. — Би ли го обяснил.

— Нали знаеш защо съм тук?

— Аз не знаех, че си тук.

— Разбирам. Просто се случи така, че на теб ти беше удобно да си „долу в залата“, готов да дойдеш тук.

— Залата долу е моята канцелария. Конклин погледна директора.

— И отново много умно, господине. Довеждате трима души, с които мислите, че имам особени разногласия извън системата, трима мъже, за които сте решили, че в основни линии им имам доверие, така че каквото и да кажат, ще им повярвам.

— Това е абсолютно невярно, господин Конклин, защото онова, което ще чуете, е истината. Седнете, господин Десоул… От този край на масата, за да може нашият предишен колега да ни гледа, докато му обясняваме. Старши офицерите предпочитат този похват.

— Нямам какво да обяснявам — каза аналитикът, като тръгна към стола до Касет. — Но във връзка с малко грубите забележки на бившия ни колега, аз бих желал да го проуча, Холанд. Добре ли сте, Алекс?

— Той е добре — отговори заместник-директорът Валентино. — Ръмжи по грешна следа, но е добре.

— Информацията не може да е излязла без съгласието и съдействието на хора от тази стая!

— Каква информация? — попита Десоул, погледна директора и големите му очи внезапно се разшириха зад очилата. — А, онази свръхсекретна работа, за която ме попита тази сутрин ли?

Директорът кимна и отмести поглед към Конклин.

— Да се върнем на сутринта, Холанд. Преди седем часа, малко преди девет, по телефона ми се обади Едуард Макалистър, бивш член на Държавния департамент, понастоящем на Националната служба за сигурност. Казаха ми, че Макалистър е бил с вас в Хонконг, господин Конклин, вярно ли е?

— Макалистър беше с нас — съгласи се Конклин. — Той отлетя като таен агент до Макао, заедно с Джейсън Борн, където така лошо го простреляха, че едва не умря. Той е интелигентен, особняк и един от най-смелите мъже, които съм срещал.

— Той не каза нищо, освен че е бил там и ако трябваше, щях да разкъсам календара си на парченца, но да посоча срещата си с вас като първостепенна, Холанд. Тежка артилерия, господин Конклин.

— Повтарям, че имам сериозни причина да извадя оръдията.

— Очевидно, Холанд. Господин Макалистър ми даде точните кодове на свръхсекретната информация, с които ще се изясни статуса на архива, за който говорите — информацията за операцията в Хонконг. Аз на свой ред ще дам информацията на господин Десоул и ще го оставя да ви каже какво е научил.