— Получих обичайната купчина изрезки с новини — каза директорът. — Не си спомням такава статия.
— Замесен ли си, приятелче?
— Ако не е било за мен, то това е ужасно убийство… Искам да кажа, ако не е било за нас.
— Нас ли? — разтревожено се намръщи Касет.
— Морис Панов и аз получихме еднакви телеграми от Джейсън Борн, в които ни молеше да бъдем в увеселителния парк в девет и половина снощи. Било спешно и трябвало да се срещнем с него пред стрелбището, но в никакъв случай да не го търсим у дома му или където и да било другаде, Холанд. Ние и двамата, независимо един от друг, допуснахме, че той не иска да безпокои жена си, че има да ни каже нещо лично и не иска тя да знае, Холанд. Пристигнахме по едно и също време, но пръв забелязах Панов и усетих, че става нещо лошо. Погледнато от наша гледна точка, пък и от страна на Борн, трябваше да се видим и да разговаряме, преди да отидем на срещата. Беше ни наредено да не го правим. Нещо не беше наред и затова направих всичко възможно да измъкна бързо и двама ни оттам. Трябваше веднага да се предприеме нещо за отвличане на вниманието.
— Тогава хукна да бягаш — обади се Касет.
— Това беше единственото, което ми хрумна и едно от малкото неща, за които става този бастун, освен че ме държи изправен. Заудрях всички, които се изпречиха пред очите ми. Пострадаха пищяли, колена, цици. Измъкнахме се от кръга, но онази нещастна жена беше убита.
— Как ти се вижда това? Как можеш да го обясниш? — попита Валентино.
— Просто не зная, Вал. Беше капан, но какъв? Ако съм прав, необяснимо е професионалист да не улучи от такова разстояние. Изстрелът дойде отгоре и вляво от мен. Не че го чух, но положението на тялото и кръвта по шията й показваше, че се е завъртяла и куршумът я е ударил в движение. Не може да е дошъл откъм стрелбището. Онези пистолети са закачени с вериги, а силният кръвоизлив беше причинен от куршум с много по-голям калибър. Ако убиецът е искал да улучи господин Панов или мен, не би стрелял толкова встрани от целта.
— Прав сте, господин Конклин — намеси се директорът, — ако имате предвид убиеца Карлос Чакала.
— Карлос? — възкликна Десоул. — Какво общо, по дяволите, има Чакала с едно убийство в Балтимор?
— Джейсън Борн — отговори Касет.
— Да, разбирам това, но всичко е ужасно заплетено! Борн е бил отрепка, бил е изритан от Азия. Прехвърлил се е в Европа, за да предизвика Чакала, и е загубил. Както каза директорът, върнал се е в Далечния изток и е бил убит преди четири-пет години. Алекс все още говори за него, сякаш е жив и че той и някой си на име Панов са получили от него телеграми… За Бога, какво общо може да има между най-търсения убиец в света и станалото снощи?
— Ти не беше тук преди няколко минути, Стийв — отново отговори тихо Касет.
— Извинете…
— Мисля, че трябва да почнете от самото начало, господин Конклин — каза директорът. — Кой е Джейсън Борн?
— Такъв, какъвто светът го познаваше, той никога не е съществувал — отговори някогашният офицер от разузнаването.
3
— Истинският Джейсън Борн беше боклук, параноичен скитник от остров Тасмания, попаднал във виетнамската война като участник в операция, която днес никой не признава. Това беше сборище на убийци, саможивци, контрабандисти и крадци, избягали от затвора криминални престъпници, много от тях със смъртни присъди. Но те познаваха всеки сантиметър от Югоизточна Азия и действаха в тила на врага. Ние ги финансирахме.
— „Медуза“ — прошепна Десоул. — Всичко това е погребано. Те бяха животни, убиваха безразборно и без причина, крадяха милиони, зверове.
— Повечето от тях, но не всички — каза Конклин. — Но истинският Борн беше способен на най-отвратителни гадории, дори да предаде своите хора. Ръководещият една изключително опасна мисия, какво ти опасна, направо самоубийствена, спипва Борн на радиостанцията да съобщава на северовиетнамците местоположението им. Убива го на място и хвърля тялото му в едно блато, за да изгние в джунглите на Там Куан. Джейсън Борн изчезва от лицето на земята.
— Очевидно се е появил отново, господин Конклин — отбеляза директорът, като се наведе над масата.
— В друго тяло — съгласи се Алекс, кимайки с глава, — с друга цел. Мъжът, който екзекутира Борн в Там Куан, взе името му и се съгласи да бъде подготвен за операция, която нарекохме „Тредстоун седемдесет и едно“ по името на сграда на седемдесет и първа улица в Ню Йорк, където той премина жестока програма за обучение. Това беше великолепна стратегия на хартия, но в крайна сметка се провали заради нещо, което никой не успя да предвиди, дори да си го помисли. След като три години живя в кожата на втория най-страшен убиец в света и се премести в Европа, както Стийв правилно отбеляза, за да предизвика Карлос Чакала на негова собствена територия, нашият човек беше ранен и загуби паметта си. Открили го полумъртъв в Средиземно море и някакъв рибар го докарал до остров Порт Ноар. Нямал представа кой е, знаел само, че владее различни бойни изкуства и няколко източни езика и че очевидно е изключително образован. С помощта на един английски лекар, алкохолик, изпратен в изгнание на Порт Ноар, нашият приятел започнал късче по късче да възстановява живота, духовната и физическата си самоличност. Това беше ужасно пътешествие… и ние, които бяхме организирали операцията и създали мита около него, не можахме да му помогнем. Без да знаем какво се е случило, си помислихме, че той всъщност се е превърнал в митичния убиец, когото бяхме създали, за да хванем в капан Карлос. Аз самият се опитах да го убия в Париж и когато той имаше възможност да ми пръсне главата, не можа да го направи. Накрая все пак се върна при нас, но само чрез изключителните заслуги на една жена от Канада, която срещнал в Цюрих и която сега е негова съпруга. Тази жена има повече смелост и ум от всички жени, които някога съм срещал. Сега тя, съпругът й и двете им деца са отново в онзи кошмар и бягат, за да спасят живота си.