— Бих искал да ви вярвам — произнасям хрисимо. — Обаче, за да ви повярвам, и вие трябва да ми помогнете. Щом се готвите да ме използувате задълго, защо държите незабавно и наведнаж да изцедите цялата информация, съдържаща се в главата ми, включително и такива дреболии, като адреси и пароли?
— Добре — замахва великодушно с пурата си домакинът. — Не настоявам. За момента тия подробности наистина не са ни нужни. Дръжте ги у себе си като малка гаранция за туй, че не мислим да ви ликвидираме.
— Дори и да мислите подобно нещо, предполагам, че Дрейк ще ви изпревари.
— Не бойте се — промърморва стопанинът. — Дрейк едва ли ще ви убие. И то поради единствената причина, че няма да му стигне време. Главното, което за момента иска от вас и което ще ви предпази от всяка опасност, това е да не се връщате на оная улица в Сохо. Стойте до второ нареждане по-далече от Сохо и аз ви гарантирам дълъг живот… Във всеки случай значително по-дълъг от тоя на бившия ви шеф.
„Стойте възможно по-далече от Дрейк-стрийт.“ Гласът на Мортън е без друго глас на разумната предпазливост. Но какво да правим, когато у нас понякога се обаждат и други гласове.
Прочее тъкмо в мига, когато трябва да се намирам възможно по-далече от Дрейк-стрийт, аз се натиквам именно в тая мрачна улица, особено мрачна в днешния дъждовен понеделник и в сегашния следобеден час, с прииждащата вече здрачевина. И не само се натяквам там, а и хлътвам в тъмния вход на Главната квартира.
— А, Питър! — възклицава приветливо шефът, като се вдига иззад бюрото, за да дойде по-близо до мене и най-вече до подвижния бар. — Тъкмо мислех да пратя Ал да ви повика. Почнах да се затъжвам за вас, приятелю. Сядайте.
Той посяга към четвъртитата кафява бутилка и си налива една умерена доза, която гарнира с две кубчета лед. Отпива, поглежда ме изпитателно с малките си сини очички и запитва:
— Как е мис Грей? Надявам се, че не е прекалено съкрушена от снощния малък скандал.
— Нямам понятие.
— Нима вие дори не си дадохте труд да я споходите, след като се разделихме?
— Да, само че тя спеше. А аз се задоволих да последвам примера й. И тая заран рано-рано се измъкнах.
— Не сте постъпили кавалерски, Питър, не сте постъпили кавалерски — поклаща с укор глава Дрейк. — Има мигове, когато една слаба и беззащитна жена не бива да бъде оставяна сама.
— Нямам таланта на бавачка, мистър.
— Аз също го нямам, приятелю. И все пак си позволих да отделя тази нощ известно време на фройлайн Хилда…
Той отпива още глътка скоч, отпуска се на креслото срещу мене и забелязва:
— Да, загубих известно време… И трябва да ви кажа, че не съжалявам. Тая Хилда, макар и да няма самочувствието на вашата Линда, се оказа доста породиста котка… и напълно задоволителна за един стар и самотен човек… Всъщност, Питър, всичко е въпрос на самовнушение и в последна сметка разликата между една жена и друга жена, ако изобщо съществува разлика, е доста нищожна. Жените са като уискито. Втълпил си си, че „Балантайн“ ти харесва най-много, но ако се наложи да минеш на „Джони Уокър“, бързо ще разбереш, че той с нищо не е по-лош.
Приключил по тоя начин с женския въпрос, шефът отново ме поглежда изпитателно и съвсем без връзка подхвърля:
— Да сте виждали нейде наоколо Марк?
— Не съм имал това щастие — отвръщам.
Сетне на свой ред запитвам:
— Надявам се, че е въпрос на случайност да се сещате за Марк, когато гледате мене?
— Чиста случайност, Питър — успокоява ме Дрейк. — Нали вече ви казах: вие още сте ми нужен.
Той се присяга за чашата, но открил, че е почти празна, побързва да възстанови дозата и, разбира се, да провери вкуса й.
— Нещо специално ли ви води насам, Питър?
— Исках да ви запитам какво става с възнаграждението ми. Аз все още не съм получил своите два процента, мистър.
— Да, наистина — признава рижият. — Обаче за какво са ви притрябвали парите тъкмо днес? И не смятате ли, че тук, в моята каса, те са на по-сигурно място, отколкото във вашия джоб? Вие знаете какво нещо е Сохо, приятелю. Достатъчно е да подушат, че се шляете с по-голяма сума в портфейла си, за да ви видят тутакси сметката.
Той замълчава и ме поглежда:
— Или мислите да ни напускате?
— Аз няма къде да отида, мистър. Ако не броя онова тихо, но скръбно място, дето някой ден може да ви скимне да ме пратите.
— Казах ви вече, че сте ми нужен.
— Мислих по тоя въпрос. И тъкмо тази заран. И следва да ви призная, че стигнах до съвсем обратния извод. Щом веднаж се уверите, че стоката е пристигнала на местоназначението си, вие ще загубите интерес към канала. А също и към мене. И или ще ме премахнете, или ще ме оставите на произвола. Като второто е доста съмнително.