— Прочее, вие сте човек без легитимация — напомня с излишен педантизъм непознатият, като продължава да върти до умопомрачение лъжичката в порцелановата чаша. — А мястото на един човек без легитимация, позволете да ви поясня, е в участъка.
Той най-сетне се сеща, че захарта отдавна се е разтворила в чая, защото изважда лъжичката и поднася чашата до тънките си безкръвни устни. Сетне отново я връща на изходна позиция и допълва:
— Наблюдавам ви от доста време вече и през цялото туй време се колебая: дали да се съобразя с буквата на закона и да ви задържа или да се погрижа за смисъла на закона и да постъпя по-другояче.
— Ваша работа — промърморвам.
— Естествено. И това е именно работата, за която ми плащат. Но въпросът е: „буквата“ или „смисълът“?
Непознатият замълчава, за да се разхлади с още една гореща глътка в тая топла утрин, а сетне продължава:
— Ако бях по-млад, вероятно бих се хванал за буквата. Но когато човек е на моята възраст, той е по-склонен да търси смисъла. Каква полза да ви задържа? Ще извършим обичайната проверка, ще ви изхвърлим от страната и — толкова! А в случай че реша да затворя очи, нещата могат да се развият далеч по-резултатно. Сещате се, нали?
— Нямам понятие.
— И дори в живота си не сте чували такава дума като „индикатор“? — запитва полицаят с лека усмивка.
— И какво, ако съм я чувал?
— Ами тъкмо това: ще станете индикатор. Ще ми помагате. Имам чувството, че там в оная уличка се вършат някои не съвсем редни неща. Може би не бог знае какви неща, обаче не твърде редни. И от вас ще се иска само да сигнализирате, нищо повече.
— Додето някой ден отново ме пребият или направо ме ликвидират.
— Британската полиция, мистър — казва той, като вдига тържествено чаената лъжичка, — е достатъчно силна, за да закриля помощниците си. Ако можеха тъй лесно да пребиват, най-първо щяха да пребият мене.
— Не забравяйте, че аз съм човек без паспорт.
— Ще получите паспорт. Щом само го заслужите.
— Значи, задгробен паспорт?
— Съвсем не. Британски — поправя ме човекът, който явно няма вкус към плоския хумор.
После отпива още глътка от чая и пояснява:
— Като човек на закона аз, разбира се, не желая да упражнявам принуда над вас. Ние вербуваме помощниците си върху принципа на пълната доброволност. Но сам разбирате, че ако не се съгласите да ми помагате, ще бъда заставен да приложа буквата на закона и да ви задържа.
— Да — кимам. — Положението ви наистина е деликатно.
Той не благоволява да отвърне, тъй като явно няма вкус към плоския хумор. Задоволява се просто да допие чая. А когато мълчанието става прекалено дълго, напомня:
— Чакам отговора ви.
— Ако вие наистина ми гарантирате известна сигурност…
— Пълна сигурност! — декларира полицаят.
— В такъв случай ще се постарая да ви бъда полезен.
— Това и очаквах да чуя! — кима важно непознатият.
Подир което минаваме към някои технически подробности, свързани с мисията ми да бъда полезен.
— Всяка заран в десет часа можете да ме намерите тук — уточнява накрая служителят на Скотланд ярд. — А при спешен случай ще ме търсите на този телефон. Не го взимайте. Само го запомнете!
И след като потвърждавам, че съм го запомнил, нарежда:
— А сега излезте сам. Аз ще остана.
Предполагам, че остава, за да изпие и моя чай.
Едва съм свърнал в Дрейк-стрийт и наскачам на Том. От известна тактичност обаче Том се прави на три и половина. Обръща ми гръб и се заема да изследва хранителните продукти, изложени върху витрината на италианеца. Продължавам нататък чак до свърталището на шефа и влизам. За да наскоча тук на Боб и Ал.
— Връщайте се! — заповядва ми Ал.
— Никой не ви е викал! — уточнява Боб.
— Трябва да видя Дрейк — заявявам.
— Връщайте се! — повтаря Ал.
— Никой не ви е викал! — приглася му Боб.
Налага се да употребя доста усилия, додето ги убедя, че не аз, а те ще си изпатят, ако не съобщят тутакси на шефа, че го търся по бърза работа. Най-сетне, като ми хвърля един последен враждебен поглед, по-малката горила се заклаща нагоре по стълбата. Две минути по-късно чувам и рева на горилата:
— Качвайте се!
Оказва се, че Дрейк не е сам. До бюрото му е застанал строен мъж, отиващ към четирийсетте, когото вече бегло познавам от лични впечатления и значително по-обстойно от фотодокументите в Центъра. Това е гостувалият у нас любител на ски-спорта Джо Райт. Другият посетител — значително по-млад и от женски пол — се е разположил в грациозна поза на дивана.