— Но която нерядко възниква в нови варианти — настоява на своето рижият.
— Предполагам, че не за това сте ме извикали — произнася хладно Ларкин.
— Седнете и ще разберете — казва вече с друг тон Дрейк.
И когато гостът се разполага насреща ми:
— Става дума за новия ни проект. Проекта на Питър.
Подир което ми се дава думата за сбито, изчерпателно изложение.
— Това е вече нещо по-реално — признава сухо Ларкин, когато свършвам.
И минава на въпросите. Къси, и остри въпроси на професионалист, засягащи операцията по всички шевове.
— Да, това е нещо по-реално — повтаря бившият полицай, когато и въпросите са изчерпани. — Смятам, че след като направя и проверките по моя канал, можем да пристъпим към подготовката.
— Гледайте тия ваши проверки да не траят много дълго — подхвърля червенокосият.
— Ще траят точно колкото е необходимо, Дрейк — отвръща с ледена усмивка Ларкин.
В тоя момент улавям беглия поглед на шефа — „Свободен си“ — и ставам, за да дам възможност на хищниците да си поръмжат на четири очи.
— Вие сте страшно апетитна жена — казвам. — Здрав дух в здраво тяло, това сте вие, Дорис.
— А вие сте ужасен ласкател, мистър Питър — отвръща по обичая си жената.
Заварил съм я да поставя чисти чаршафи на леглото и седнал в ожуленото кресло, изчаквам да привърши, за да заема любимото си за размисъл положение — хоризонталното.
— Навярно вече знаете новината? — запитва Дорис, като се изправя.
— Нищо не знам. Каква новина?
— Ами онзи, вашия сънародник, са го очистили.
— Това не е възможно!
— Абсолютен факт! — настоява стопанката. — Намерили са трупа му в някаква изоставена къща през две улици.
И добавя нравоучително:
— Така е, когато кривнеш от правия път. Отпърво — хашиш, а после — куршум.
— Сега полицията ще има да рови…
— Не се и надявайте! За полицията тия неща са дреболии, мистър Питър. Ако искате да знаете, тя даже се радва, когато такива съмнителни типове се изтребват помежду си. Това само я облекчава.
— Една малка глътчица, Дорис?
— Довечера ще се възползувам от поканата ви, не сега. Иначе съвсем ще се пропия — усмихва се жената и излиза.
Не знам дали сте забелязали, но човек се чувствува особено добре, когато ляга облечен върху чисти чаршафи. Е, не с обувките, разбира се. Обувките можете да ги качите върху дъската на кревата. Сетне притваряте очи и започвате да разчепквате грижите си, пък — додето стигнете.
Да, наистина: полицията едва ли ще си губи времето в сложни анкети по смъртта на един продавач на хашиш и при това — емигрант. И убийството ще бъде отбелязано с пет реда в черната хроника, преди да отмине в забравата. Обаче делото ще остане в архивата, за да бъде при нужда наново измъкнато. А дали ще бъде измъкнато или не, това ще зависи единствено от волята на моя шеф.
Тоя тип Милев имаше навика да говори с излишна припряност и понеже бързаше, бъркаше, а понеже бъркаше, налагаше се да се поправя. Но такъв е бил изглежда не само начинът му да разговаря, а и да действува. За жалост при действията избързаш ли и сбъркаш ли, не винаги е възможно да се поправиш. Поправката я вършат други. И то изцяло в твоя вреда.
Той се бе появил по тия места по волята на случая и от дребната търговия с хашиш и чрез дребните разклонения на мрежата от пласьори бе успял да се добере до самия шеф и се бе припознал, виждайки в неговото червено лице изгрева на жадуваното щастие. И бе му сервирал един импровизиран план, в който и сам вероятно бе повярвал, един план за да блесне и да стане доверен човек.
Удобен момент, за да блесне. Защото самият Дрейк се задъхваше вече в тая глуха улица, превърната в негова малка империя. Тя бе станала наистина твърде малка за широкия му размах. И жаждата за нови територии бе започнала от идеята за мизерна пратка хашиш през Балканите, понеже Средиземноморието се оказваше от ден на ден все по-неудобно. А после дребният проект се бе разгорял и лумнал в мечтата за един трафик от голям мащаб. Додето изведнаж се бе изяснило, че тоя трафик е само мираж.
Сега присъдата над лекомисления виновник е изпълнена. И на негово място е поставен заместникът му. И този заместник съм аз — нагърбен с двойното бреме: да отговарям за едно убийство, което друг е извършил, и да реализирам една операция, която друг е трябвало да осъществи. Перспективата е наистина примамлива. Както казва Дорис: отпърво — хашиш, а после — куршум.
Колебая се известно време между оценката на песимиста, че нещата не вървят добре, и тая на оптимиста — че нещата биха могли да бъдат и още по-зле, додето изведнаж забелязвам, че между тия две непримирими позиции ненадейно е изникнал някакъв тъмен силует. Един млад мъж с бледо лице, черна шапка и черен шлифер, едно траурно същество, също като погребалния Райт, с тази разлика, че от него се носи не аромат на люляков парфюм, а повява хладният лъх на смъртта.