— Ти смяташ, че първите една-две пратки трябва да бъдат пуснати. Това наистина е необходимо, за да имаш време за по-нататъшни издирвания. Но какво да правим, ако докарат десет или петнайсет килограма хероин? Все пак ние имаме международни задължения…
— Не допускам количеството да бъде такова. Поне на първо време, поне додето каналът не е проверен.
— А как искаш да те уведомим какво е количеството? И дали е пропуснато или е спряно?
Замълчавам, понеже това е един от въпросите, на които и сам още търся отговор.
— Работата ти, Боев, е вече на такъв етап, че просто няма начин да се действува без връзка. Бихме могли да пренесем връзката в самия квартал, обаче това е по-опасно.
— Много по-опасно — съгласявам се.
— В такъв случай ще остане досегашната. А ти трябва да направиш необходимото, за да получиш такова доверие, при което ще имаш възможност да я използуваш.
— Разбрано.
— А за връзките на канала какво предлагаш?
— Това, което ще се стори най-сигурно на тип като Дрейк: картичките от Лондон ще се изпращат при нужда на адреса, който вие ми посочите. На мястото под марката с тайнопис ще нанасям името на парахода и датата. Картичките от Варна до Виена ще бъдат отправяни на лицето, което вече споменах в доклада, като шлепът и датата на пристигането бъдат отбелязани по същия начин — под марката.
— Не е безупречно от наша гледна точка — преценява генералът. — Обаче за оня, твоя, навярно ще бъде задоволително.
— Не е безупречно, ама ако няма предварителни съмнения, ще мине като нищо — позволява си да подхвърли Борислав.
— А какво повече би казал за оня, Ларкин? — запитва шефът, като оставя без внимание бележката на приятеля ми.
— Ларкин е ЦРУ — обажда се наново Борислав.
— Сега не питам тебе — смъмря го генералът. — И изобщо ти какво си се разнервничил?
— Ами… понеже напуснах тютюна…
— Е, щом е напуснал тютюна, дай му една цигара, Емиле, за да се успокои — промърморва шефът.
Тъй че запушваме и аз си позволявам да изложа с малко повече подробности същото, което вече съм изложил писмено, тъй като за момента друго няма.
— Ларкин е ЦРУ или в краен случай Интерпол — обажда се наново Борислав.
— Само че за нас съвсем не е безразлично дали е едното или другото — произнася шефът, сякаш разсъждава гласно.
— По моему изключено е да е Интерпол — казвам. — Дрейк може да не разбира много от секретни послания, но разбира достатъчно от хората на Наркотик бюро, за да ги допусне в бандата си. Ларкин е или представител на американските трафиканти, нагърбил се да осигури прехвърлянето и пласирането на стоката зад океана, или е човек на ЦРУ. Трета възможност не допускам.
— Хубаво — кима генералът. — Ако е контрабандист, ще се утешим с мисълта, че сме свършили работата на колегите от другото управление. Но ако е от разузнаването, какви са целите му?
— Да използува мрежата, веднаж създадена, за по-нататъшни политически задачи — подхвърля Борислав.
— Така ли мислиш? — поглежда го генералът, което на неговия език значи, че догадката не му се вижда твърде убедителна.
— Или да извърши посредством мрежата някоя провокация — предлага нова хипотеза приятелят ми.
— Е, да, — едно от двете — съгласява се шефът. — Само че за нас не е без значение кое точно. Ако иска да използува мрежата, ще му помогнем на драго сърце, понеже тя и без това е наша. Но ако е замислена провокация, тя трябва да бъде разкрита час по-скоро, за да не се получи тъй, че провокацията срещу нас да стане с наша помощ.
Той замълчава, прави няколко крачки по балконската врата, после се връща обратно и забелязва:
— В настоящия момент това е и основната ти задача, Емиле: да разбереш намеренията на Ларкин. Сега вече Ларкин е за нас главната фигура, а не Дрейк. Да разбереш възможно по-точно и да ни съобщиш възможно по-бързо.
Генералът ме поглежда замислено и добавя:
— Всъщност, ако се готви да използува мрежата в първия смисъл, това бързо ще ти се изясни. Мрежата не може да действува без тебе, следователно Ларкин ще се опита да се сближи с тебе и да те превърне в свой сътрудник. Ако пък се касае за провокация, той ще може да мине и без твоята помощ, следователно ще ограничи връзките си с Дрейк. Така че поведението на Ларкин ще бъде най-сигурното указание. Въпросът е да не се изчаква прекалено и да не се ограничаваш с пасивни наблюдения. Затова предлагам следното…
И ние минаваме на следното. С подробности, забележки и с грижливо претегляне на всички „ако“ и „в случай че…“ И обсъждането приключва едва когато черно-синьото небе отново започва да избледнява.