Позволявам си прочее да напускам сравнително по-често и по-задълго тесния улей на нашата улица и да се шляя из широките булеварди и площадите, не за да изучавам Лондон, а просто за да се освободя поне за малко от чувството на задух, което те обхваща, когато прекалено дълго си затворен в тясно пространство, независимо дали се касае за заседналия между два етажа асансьор или за свряната между две нормални улици Дрейк-стрийт.
Не, нямам никакво намерение да изучавам Лондон и неговите забележителности. И все пак, додето се движа без посока насам-натам в паузата между честите превалявания, усещам как властно ме обгръща своеобразната атмосфера на тоя град, наситена с есенната влага и с дъха на миналото.
И додето се промушвам из тълпата или крача самотен по пустите тротоари, замислен за своите си работи, в склада на спомена се трупат безредно пейзажи и пейзажни фрагменти от усойните улици на Сити или от широките търговски артерии, изпълнени с народ, импозантният масив на катедралата свети Павел, увенчана с огромен тъмен купол, забоденият в облачното небе връх на Биг Бен, безкрайната и мрачна лъжеготическа фасада на Парламента и още по-мрачната фасада на двореца Сент Джеймс, тежките колонади на Бритиш музеум и на Борсата, вечно оживеният Лондон бридж и вечно навъсеният Тауър бридж. И всички тия фронтони, колони, зеленясали кули, почернели кубета, бронзови паметници и мраморни фонтани сякаш са зрими части на вече поизтритата от годините, ала все още внушителна биография на една империя. Семейният албум на империята, само че в образи от камък и метал.
Тоя безкраен лабиринт наистина не прилича на дребното и жалко владение на шефа. Макар че в последна сметка неговата малка империя не е нищо друго, освен едно миниатюрно, деформирано и изродено копие на тази, голямата империя. Защото основните двигатели и тук и там са все едни и същи — грабежът и насилието. А колкото до мащабите, в края на краищата всеки работи според възможностите си и несправедливо би било да искаме от мистър Дрейк това, което са постигнали династиите на Тюдорите и Стюартите, взети заедно.
Този човек трябва наистина да ме е обсебил напълно, щом се сещам за него дори когато мисля за историята на великата британска империя. Обсебил ме е и с бруталната си мощ, и със слабостите си, които ми се представят не по-малко заплашителни от силата му. Като например тоя лекомислен ход с премахването на Ларкин. Ръката на ЦРУ наистина е дълга. И нищо чудно, ако тая ръка с един замах и без всяко предупреждение смачка заедно с Дрейк и неговия скромен секретар.
Разбира се, елиминирането на американеца елиминира за момента и заплахата от някаква непредвидена провокация срещу нашата страна. Обаче само за момента. И абсурдно би било да се мисли, че съответната секция на ЦРУ, след като е загубила толкова средства и време, ще се задоволи да приключи сметката на пълна загуба. Въпросът е каква ще бъде контраакцията и на чий гръб ще падне тя. Един въпрос, на който ми е абсолютно невъзможно да отговоря и чието решение съм принуден да чакам със скръстени ръце и с мрачни опасения.
Чакането става най-вече по улиците, а понякога и в квартирата на мис Грей. За жалост Линда не е от жените, способни да те развеселят и особено напоследък самата тя вероятно се нуждае от известно развеселяване. Не знам дали причината е в дъждовното време или другаде, ала приятелката ми изглежда доста подтисната и разговорите ни се ограничават най-вече с оскъдни фрази без значение. Вина за това има естествено и скритият нейде наблизо микрофон, обаче не съм сигурен дали ако нямаше микрофон, бихме се впуснали във взаимни откровения.
Колкото до микрофона, Линда още от началото е престанала да мисли за него, в смисъл че не си дава труд да играе на хитри подпитвания по мой адрес, а просто се задоволява да премълчава мислите си. Аз правя същото. И само понякога призори, когато я изпращам подир представлението в „Ева“, ние си разменяме вместо думи ония обичайни ласки, чрез които хората — макар и не винаги с успех — се опитват да се изтръгнат от самотата.
Трябва да са минали няколко дни от екзекуцията на Ларкин, когато една вечер, запътил се да взема Линда, усещам, че съм следен. Нямам никакви основания да смятам, че Дрейк е вдъхновител на проследяването, прочее съвсем ясно е накъде трябва да се насочат подозренията ми. Още повече, операцията се извършва с кола. И нито шофьорът, нито седналите зад него мъже, са ми познати по физиономия.