— … Защото вярвахте в Ларкин — помага ми домакинът.
— Аз не вярвам в никого, мистър. Изобщо не съм верующ. Но не можех да допусна, че Ларкин се кани да осуети една операция, от която сам той ще извлече солидна печалба.
И понеже млъквам, стопанинът ме подсеща:
— Говорете де! Защо спряхте?
— Чакам следващия ви апостроф.
— Нямам апостроф. И няма да имам, щом това ви смущава.
— Тъй че понеже изразих съмнение, мистър Дрейк побърза да ми покаже и самите доказателства. Става дума за запис на един разговор на Ларкин.
— Какъв разговор?
Осведомявам го накъсо, за да чуя въпроса:
— А кой е направил записа?
— Нямам понятие.
— Всъщност, в момента това е без значение. Продължавайте.
Продължавам, като с относителна точност и незначителни съкращения излагам по-нататъшния ход на събитията в кабинета на шефа.
— И не видяхте какво стана долу? — запитва Мортън, след като свършвам.
— Нямах възможност да видя. Мога само да предполагам.
— А кое ви дава основание да предполагате?
— Ами защото мистър Дрейк каза: „Оставете го на Марк.“ А Марк е наемният му убиец.
— Предположенията ви са верни — осведомява ме подир късо мълчание домакинът. — Тази заран тялото на Ларкин е било извадено от Темза. С два куршума в сърцето.
Той взема дългия дилаф и подбутва към жаравата едно вече изгоряло наполовина дърво, като се взира разсеяно в избликналия и устремил се нагоре сноп искри. Сетне подхвърля:
— Предполагам, че Ларкин ви е бил достатъчно антипатичен, за да се намесите в негова защита.
— По мое мнение той наистина не е от хората, които предизвикват изблик на симпатия. С което не искам да кажа, че ми беше антипатичен. Съвсем безразличен ми беше, ако трябва да бъдем откровени спрямо мъртвите. И все пак бих се опитал да го защитя, стига да беше възможно.
— Защо бихте се опитали?
— Ами защото това е истинска лудост, да вдигаме срещу себе си ЦРУ…
— Хъм… — протръбява на себе си Мортън. — А защо не се опитахте?
— Вие не познавате Дрейк.
Мортън ме поглежда с кафявите си замислени очи, под които тегнат ясно очертани торбички. У тоя човек всичко е някак вглъбено и мудно. Един предпазлив и съобразителен полицай, ала не от елементарния тип на Ларкин и не с отблъскващата фасада на Ларкин. Фасадата по-скоро е предразполагаща, поне до този момент: учтиво държане, израз на благосклонно участие и меки басови тонове.
— Познавам достатъчно Дрейк — възразява домакинът. — Това е един стар глупак… Само че от тия, дето се мислят за хитри… И дето дори създават впечатление, че са хитри… Но все пак това е само един стар глупак. И убийството на Ларкин е последната глупост, която му е писано да извърши в тоя живот.
И за да конкретизира още повече мисълта си, Мортън добавя:
— С Дрейк е свършено, мистър Питър, макар той още да не го подозира. Въпросът е какво да правим с вас…
Той ме поглежда, ала аз не благоволявам да посрещна погледа му и се задоволявам да наблюдавам късите жълти пламъчета, играещи над дънерите. В кабинета се възцарява тишина, едва нарушавана от време на време от пращенето на горящите дърва.
— Толкова ли не ви вълнува този въпрос? — запитва най-сетне домакинът.
— Вече — не.
— Вече сте свикнали с мисълта за смъртта? — настоява събеседникът ми.
— Човек с моя занаят отдавна е свикнал с тая мисъл, мистър. Пък и не смятам, че смъртта ми е съвсем предстояща.
— Кое ви дава тая увереност?
— В случай че операцията с хероина наистина ви интересува, вие не можете да минете без мене. Тя наистина се финансира от Дрейк, обаче се осъществява от мене. Така че вие можете да замените Дрейк с някой друг, но няма с кого да замените мене.
— Аз пък смятах, че незаменими хора не съществуват.
— Философски погледнато — да. Обаче вашата задача не вярвам да е от философско естество.
— Впрочем, това е идея… — признава Мортън подир известно мълчание. — Ние наистина бихме могли да ви използуваме. При положение, разбира се, че не сте участвували пряко в убийството на Ларкин.
— Съвсем не държа да ме използувате — промърморвам нехайно. — А колкото до убийството, аз никога не участвувам в убийства, мистър. Аз съм професионалист. А професионалист от моя тип не работи с пистолети.
— Щом не държите да ви използуваме… — започва колебливо домакинът.
После замълчава и запитва с променен тон:
— А защо не държите да ви използуваме?
— Защото операцията вече губи смисъл, поне за мене. Моят интерес е в контрабандата, а вашият, доколкото усещам, е съвсем друг. Аз съм притиснат най-вече от парични грижи, мистър. Не от политически.