— А с какво друго да се шегувам? Човек, ще не ще, се шегува с туй, дето го заобикаля, а както сама забелязахте, нас ни заобикаля най-вече зверството и насилието.
— Предполагам, че дори не си давате сметка колко сте прав — произнася тя с тон, който ме накарва да наостря уши.
— В смисъл?
Ала вместо да отговори, тя предлага:
— Да влезем някъде на топло. Бих изпила с удоволствие един горещ чай.
„Горещ чай“. Фразата съвсем естествено извика в съзнанието ми спомена за сладкарничката, дето навремето ме бе отвел мистър Хигинс, още повече и той, също като героя на филма, е жертва на две опасни сили: давлението на престъпния свят и давлението на личната си корупция.
Отбиваме се прочее в сладкарницата, която е тъкмо на пътя ни за „Ева“ и се настаняваме в едно от дискретните старомодни сепарета. Поръчвам чай за Линда, а кафе — за себе си и едва когато питиетата ни биват сервирани, разбирам грешката си, тъй като и чаят и кафето са почти еднакви по гъстота и дори по цвят.
— Нещо ми се виждате подтисната напоследък — подхвърлям, като отпивам стоически малко от настойката.
— Толкова ли личи?
— Боя се, че да.
— Защото съм в пълна безпътица, Питър — въздъхва дамата.
И за да не си блъскам главата, обяснява:
— Имах разговор с Дрейк. Един много дълъг и много неприятен разговор.
— На каква тема?
— Темите бяха две. Първата бе гарнирана от заплахи, втората — от обещания.
— Такъв е правилникът. Но все пак за какво точно се касаеше?
— Най-напред ме обвини, че съм нарушила нарежданията му. Станала съм не ваш надзирател, а ваша любовница. И дори не съм си дала труд да му поднеса една едничка интересна информация за вас.
— Предполагам, че това не е далеч от истината.
— Да, само че той го използува, за да ме заплаши с оня същия Марк, при когото и сам вие, както казвате, стоите на опашка. „Аз, вика, наказвам предателството само по един начин, миличка. Може да е по липса на въображение, но досега не съм успял да измисля друг начин. Няма да ви изтезавам, не бойте се. Просто ще ви премахна.“ А когато запитах: къде вижда предателство и не сте ли вие негов човек, той отвърна: „Доколкото Питър, вика, е мой човек и доколко — не, това вие трябваше да ми кажете. Във всеки случай, ако имам основание да се съмнявам, че Питър е мой човек, то за сметка на туй напълно ясно ми е, че вие сте човек на Питър.“
Тя замълчава, отпива машинално от чая и забелязва:
— Всъщност това беше само увертюрата…
— А кое беше главното? Че ви предложи да заемете мястото на Бренда?
Линда вдига глава и ме поглежда изпитателно:
— Откъде знаете?
— Че какво друго може да иска човек като Дрейк от една жена, след като тя не му влиза в работа като доносчик?
— Да, предложи ми да заема вакантното място на интимна приятелка. И не пропусна да подхвърли, че това е може би единственият начин да избегна наказанието.
— А вие, естествено, се опитахте да се отървете с признанието, че обичате мене…
— Ами… нещо от тоя род…
— На което Дрейк отговори: „Ами обичайте си го, кой ви пречи. Аз не искам от вас да ме обичате, а да спите в леглото ми.“
— Ако не използувахте по-различни думи, бих останала с впечатлението, че просто сте подслушали разговора — подхвърли Линда.
— Защо трябва да го подслушвам. Този човек тъй непрестанно ми се натрапва с реакциите и мислите си, че от сън да ме вдигнете и да запитате „какво би казал Дрейк, ако…“ едва ли ще объркам в отговора.
— Той всички ни е обсебил, Питър. Той ни обгръща и просмуква като тая гадна лондонска мъгла… само че мъглата, за разлика от него, се явява значително по-рядко…
Мис Грей посяга към пакетчето цигари.
— И как завърши беседата? — питам, след като щраквам запалката.
— Обясних му, че ако чака наистина сериозен отговор, трябва да ми позволи да си помисля. И той прояви великодушието да ами даде малка отсрочка.
— Тогава какво сте се омърлушили?
— Малка отсрочка, Питър. Малка!…
Бих могъл да й обясня, че при известни ситуации една отсрочка, макар и малка, може да се окаже напълно достатъчна, обаче се въздържам от подобно откровение. И понеже се въздържам, Линда прошепва:
— Страх ме е…
— Какво има толкова да ви е страх? В края на краищата не сте съвсем без избор: Марк или Дрейк… При подобни случаи човек винаги избира по-малката беда.
— Но разберете, че не мога да го понасям… че по-лесно бих търпяла в леглото си гущер или крокодил… и че дори да искам да скрия отвращението си, няма да успея да го сторя… така че Дрейк пак ще се превърне в Марк…