— Убий го, тате! Убий го!
Тя увисна върху Тони и го заудря по лицето. Той насочваше картечния пистолет към нея, когато Лийланд стреля и го уцели в гърдите отляво. Тони погледна Лийланд невярващо, докато вторият изстрел то удари в рамото и го люшна назад. Стефани увисна отново върху него.
— Бягай, миличко! Аз го свърших и той го знае!
Тони я простреля веднъж високо в корема, без да пуска ръката й. Тя се извърна към Лийланд, докато Тони се опитваше да се прицели в него.
— Застреляй го! Той ми каза, че ще те убие!
Тя пак се нахвърли върху Тони. Лийланд стреля трети път и не улучи. Оставаха осем. Тони започна да отстъпва, без да пуска Стефани. Лийланд се премести и започна да стреля отново. Първият улучи Тони в стомаха, осем сантиметра над пъпа. Лийланд изстреля още един, тласвайки Тони към стъклото. Третият изстрел беше между другите два, прониза го и прозорецът отзад побеля. Тони все още беше вкопчен в Стефани, докато падаше по гръб. Лийланд стреля още три пъти, без да пропуска, като почти го преряза надве.
Тони рухна върху прозореца, натискайки го с гръб, вклещен в китката на Стефани, после вкопчи пръсти в часовника й и полетя навън, завличайки я със себе си. Той вече беше мъртъв; Лийланд чуваше как Стефани пищи по целия път надолу.
Отвън хората закрещяха от възторг. Лийланд също изрева, сдържал в себе си вика на Стефи, дълго след като бе изчезнал завинаги от тази земя.
10:38 ч. Тихоокеанско стандартно време
И продължаваше да вие, втренчен в отворения прозорец, в яркото небе отвъд. Завъртя пистолета и се вгледа в цевта, като виеше от болка… ако беше направила каквото й бе казал, щеше да е жива и здрава.
Трябваше да му има доверие.
Дори не го бе послушала: „Застреляй го, тате!“ — бе изкрещяла.
— Стефи!
Какво да прави сега? Какво се очаква от него, от обученото куче? Тълпата все още викаше, крещеше.
Какво искаха? Още кръв… или пари?
Не бяха ли разярени, защото мислеха, че няма да получат парите? Той не искаше да отива до прозореца. Не искаше да види какво се е случило долу — но не виждаше и защо да им позволява да узнаят, че е жив.
Не знаеше дали е жив. Не знаеше дали го е грижа. Не знаеше дали това изобщо има значение.
Не беше помръдвал. Осъзна какво чувства. Беше се чувствал така, когато умря майка му, когато бракът му рухна и после — когато Карън умря: чувството, че е време да се оттегли, че е по-добре да е мъртъв. Всичко това се беше стоварило отгоре му отново, сякаш изобщо никога не се е отдалечавало от него. Частица от нас винаги иска да умре. Няма опрощение — никога няма опрощение приживе! Какво ли може да се каже за човек, надживял всички жени, които някога са го обичали? Човек като него, с пистолет в ръка? Какво значеше пистолетът, ако не смърт!
Той се затътри обратно към източната част на сградата и взе радиото.
— …вътре. Джо, ако ме чуваш, повтарям, ние сме вътре и някои от заложниците започват да пристигат.
Реши да остави радиото включено. От улицата долетя глас, който викаше за парите. Как обикновено наричаха ония приятелчета от бейзболното игрище? Кожени дробове. Шест милиона долара. За оръжия. Пушки. Застреляй го, тате. Милиони за един мост. Милиони и милиони, като че ли изобщо имаше някакъв смисъл в този бяс за пари и в трупането на съкровища. Като че ли това можеше да прибави поне ден към живота ти. Като че ли можеш да изядеш повече от две яйца на закуска, бе казал веднъж Стайнбек, и не беше ли това всичко, което е потребно да се знае за пределите на живота? Какво беше търсила Стефани? Какви житейски уроци я бяха накарали да повярва в това? Какво беше накарало Литъл Тони да повярва в революцията?
Шест милиона долара! Президентът на „Клаксън“ беше долу на улицата, гледаше развалините на своята корпорация и се питаше дали няма да откажат да му изплатят застраховката. Лийланд беше работил в застрахователна компания, тъй че знаеше — ще направят всичко възможно, за да не платят. Метеж? Война? Не, самата незаконна сделка с оръжия правеше недействителен застрахователния риск на „Клаксън“. Това накара Лийланд да се усмихне. Колко болка може да бъде причинена на една петролна компания? Колко може тя да поеме, преди акционерите да настоят някои хора да отидат в затвора? В браунинга имаше два патрона — повече не му и трябваха. Весела Коледа на всички! Той отново се заизкачва по стълбите, плачейки като дете.