Езерото Мийд, отразило небето, и язовирът „Хувър“, мъничък полумесец от светлини, се появиха под тях. Виждаше се Лае Вегас, блещукащ и припламващ на север. Би разказал това-онова за Вегас на Лоуган, но щеше да го остави за друг път.
Лийланд взе телефонния й номер. Смяташе да й се обади следващата вечер и да я покани на среща в Сан Франсиско. Може би беше твърде „питомен“ за нея. Допускаше, че познава Сан Франсиско по-добре от него, и си помисли, че тя е от онези жени, които искат да са на равна нога с мъжете.
За хлапак, нетърпелив да действа, или за четирийсетгодишен мъж, наскоро изплувал от несполучлив брак, всичко това си беше жива скука, но той винаги си беше такъв и другояче не можеше.
Мощността на двигателите намаляваше плавно, почти недоловимо, но самолетът започваше да се спуска и набитото око можеше да забележи как пустинната равнина се издига бавно като гигантски елеватор.
— По-добре да се върна на мястото си. Дано имаш хубав ден утре. Мисля, че ще станем приятели. Ще се радваме един на друг.
Тя го наблюдаваше:
— Да, няма да е лошо.
Той докосна ръката й, неволен, несъзнателен жест за сбогуване, и докато се чудеше дали не е отишъл твърде далече, тя пристъпи към него и също учуди себе си. Целуна я. Бяха сами. Никой не ги видя. Когато се откъснаха един от друг, тя беше зачервена от вълнение.
— Маняна — каза той и намигна.
Тя се засмя:
— Оле!
Вече беше седнал на мястото си и чак тогава пак се сети за шефа от военната полиция. Онзи би могъл да го познава. Как ли изглеждаше поведението на Лийланд от неговата камбанария? Предполагаемият отговор го притесни. При тези обстоятелства не би могъл да се огледа, за да се опита да го разпознае сега. Ако произшествието в Сейнт Луис и неговите последици са станали известни, този тип Може да реши да докладва, че е видял Лийланд да прекарва повече от час по време на полета, зает да сваля една от стюардесите. Не можеш да промениш отношението на хората към тези неща. На Лийланд му се искаше да мисли, че тази негова мнителност се е пробудила в таксито, когато завиха по пътя към летището, ала накрая си даде сметка, че е настроен така от сутринта след тридневното бъхтане и е тъй напрегнат и уморен, та независимо от това, колко щастлив е бил току-що с Кати Лоуган, имаше нужда от една нощ дълбок сън.
Три месеца след като Лийланд хвърли на бюрото каквото знаеше по стария, претупан надве-натри случай с убийството, неговият съдружник Майк се прибрал вкъщи рано един следобед и сварил жена си Джоун да се чифтосва в кучешки стил с едно старо гимназиално гадже. Лийланд и Карън бяха очаквали нещо подобно от Джоун, но смятаха, че ще избере по-подходящ момент. Джоун беше от онези хитруши, които хвърлят най-много сили за борба против тези, които не могат да измамят — като семейство Лийланд например. Лийланд и Карън по това време все още бяха формално разделени, но това имаше все по-незначително влияние върху живота им.
Тогава Лийланд не знаеше, че детективското бюро е на път да се продъни напълно. Защото откакто бяха заедно в тоя бизнес, Лийланд беше свободен да се занимава и с други работи, докато Майк водеше сметките и отчетите на бюрото ден по ден. Сега Майк беше емоционална развалина. На Лийланд му трябваше още една година, за да осъзнае, че Майк е безнадежден случай, а тогава Майк бе нападнат и в гръб: Джоун започна процес. Лийланд искаше да се отърве от Майк, но това му струва двугодишните доходи, а Джоун и нейният адвокат грабнаха почти всичко. За година и половина Лийланд взе седем различни заема, като непрекъснато въртеше наличните си средства и сумите от бъдещи плащания, за да удовлетвори всичките си кредитори, включително и Майк. Двамата с Майк неизбежно стигнаха до взаимно разочарование. Лийланд не бе чувал нищо за него от десет години.
Знаеше, че би се отнесъл по-добре с Майк, ако и той самият нямаше свои проблеми. През цялото това време беше под огромно напрежение и разчиташе само на здравето и уменията си, за да не рухне. Това, което Карън можеше да понесе, си имаше предел. През седмицата, когато Лийланд изплащаше последната полица, майка му влезе в болница. Баща му го увери, че тя ще се оправи, и Лийланд искаше да повярва на думите му. Никога не беше изпитвал особена привързаност към майка си, но когато след по-малко от месец тя умря, Лийланд преживя шок, какъвто не беше способен дори да си представи. Беше годината, през която той излезе с печалба от седемдесет и три хиляди долара и започна да посяга към бутилката. Той знаеше докъде ще го докара това, но не даваше и пет пари.