Выбрать главу

— На младежите им остават само още няколко минути, преди да се приберат за заслужената си почивка — обяви Роки по микрофона. — И докато дансингът е свободен, дами и господа, на пода ще се очертае пътеката за дербито тази вечер. Дербито е тази вечер, дами и господа, дербито е тази вечер, не забравяйте. Сигурен съм, че не сте виждали нищо по-вълнуващо… Браво, младежи, още две минути до почивката… покажете на дамите и господата колко сте свежи… А вие, дами и господа, покажете на тези прекрасни младежи, че ги поддържате, високо, високо…

Той увеличи звука на радиото, започна да пляска с ръце и да тропа с крака. Публиката последва примера му. Всички запристъпихме малко по-живо, но не защото публиката ни ръкопляскаше. След минута-две щяхме да почиваме, а веднага след това щяха да ни поднесат храната.

Глория ме смушка с лакът, за да се обърна — видях, че Роло Питърс върви между Фреди и онова момиче, Мански. То плачеше. Преди да успеем да ги настигнем, сирената даде сигнал и всички се спуснаха към съблекалните.

Фреди стоеше над леглото си и пъхаше чифт чорапи в малка чанта с цип. Казах му:

— Научих вече. Много съжалявам.

— Какво да се прави? Но ако е имало някой изнасилен, не е била тя… Добре ще е, ако успея да изляза извън града, преди да ме пипнат ченгетата. Голям късмет имах, че са предупредили Сокс.

— Къде ще отидеш?

— Сигурно ще тръгна на юг. Отдавна ми се иска да отида в Мексико. До скоро…

— До скоро.

Той изчезна, преди някой да разбере. Докато излизаше през задната врата, зърнах океана, блеснал под слънцето. За миг останах така поразен, че не можах да се помръдна. Не зная дали бях по-изненадан от това, че виждах истинско слънце за пръв път от почти три седмици, или че забелязах вратата. Тръгнах нататък, с надеждата, че слънцето няма да се скрие, докато изляза. Такова нетърпение бях изпитал само веднъж преди това на една Коледа, когато бях малък, първата година, когато все пак бях достатъчно голям, за да разбирам, че е Коледа: та тогава влязох в гостната и видях елхата със запалените свещи.

Отворих вратата. На другия край на света слънцето потъваше в океана. Толкова беше червено, заслепяващо и нажежено, че се изненадах защо не се издига пара. Веднъж съм виждал пара да излиза от океана. Няколко работници правеха нещо с барут на алеята пред плажа. Изведнъж барутът избухна и те целите пламнаха. Втурнаха се към океана и се хвърлиха във водата. Тогава видях да се вдига пара.

Слънцето беше оцветило няколко тънки облачета и сега те червенееха. Там, където залязваше слънцето, океанът беше много спокоен, направо не приличаше на океан. Беше прекрасно, прекрасно, прекрасно, прекрасно, прекрасно, прекрасно. На кея няколко души ловяха риба и не обръщаха никакво внимание на залеза. Глупаци. „Имате по-голяма нужда от залеза, отколкото от вашата риба“ — им казах наум.

Вратата се изтръгна от ръцете ми и се тръшна със силата на оръдеен изстрел.

— Ти да не си оглушал? — изкрещя някой в ухото ми. Беше един от треньорите. — Тази врата не бива да се отваря. Да не искаш да те дисквалифицираме?

— Гледах залеза.

— Да не си полудял? Трябва да спиш. Имаш нужда от сън.

— Нямам нужда от сън. Чувствам се добре. Никога досега не съм се чувствал по-добре.

— И така да е, имаш нужда от почивка. Остават ти само няколко минути. Трябва да полегнеш.

Той дойде с мен до леглото ми. Сега забелязах, че съблекалнята мирише на лошо. Чувствителен съм към неприятни миризми и ми стана чудно как не съм обърнал внимание на тази — миризмата на много мъже в затворено пространство. Изух обувките си и легнах по гръб.

— Да ти направя ли масаж на краката?

— Така ми е добре. Нищо ми няма на краката.

Той измърмори нещо и се махна. Лежах и си представях залеза, опитвах се да си припомня цвета му. Нямам предвид червения цвят, а другите оттенъци. На няколко пъти почти успявах да го възстановя — по същия начин се опитваш да си представиш някой отдавнашен познат, когото вече си забравил, спомняш си какъв ръст има, каква длъжност заема, как говори, но не можеш да събереш всичко това заедно.

По краката на леглото ми долавях как океанът се блъска в пилоните под мен. Нагоре-надолу, нагоре-надолу, напред-назад, напред-назад.

Зарадвах се, когато сирената изсвири и ни събуди, за да се върнем на дансинга.

VII