Под подиума беше много тъмно, стоях на четири крака и се опитвах да се огледам, когато номер 7 изведнъж ме прегърна силно през врата.
— По-бързо… — прошепна тя.
— Какво става там? — изръмжа мъжки глас. Беше толкова наблизо, че усетих дъха му в косата си. — Кой е тук?
Познах гласа. Беше Роки Грейво. Стомахът ми се сви. Номер 7 ме пусна и се измъкна. Боях се, че ако се опитам да се извиня или да кажа нещо, Роки ще ме познае по гласа, затова бързо се промуших през брезента. Номер 7 вече се беше изправила и се отдалечаваше, но ме погледна през рамо. Лицето й беше бяло като платно. Никой от нас не проговори. Върнахме се на дансинга и се опитахме да изглеждаме много невинни. Една от сестрите събираше мръсните чаши в кошче за смет. В този момент видях, че ръцете и дрехите ми са целите в прах. Оставаха още две минути до сирената, затова побързах да вляза в съблекалнята да се измия. След това се почувствувах по-добре. Помислих си: „Размина ни се на косъм. Никога вече няма да правя такива неща“.
Върнах се на дансинга точно когато се разнесе сирената и оркестърът засвири. Не беше много добър оркестър, но беше по-приятно да слушаш него, отколкото радиото с рекламите и разните говорители, които все молеха или настояваха да купиш нещо. Откакто дойдох тук, се наслушах на радио за цял живот. И сега някъде е пуснато радио, в някоя от сградите срещу съдебната палата. Чува се съвсем ясно. „Имате ли нужда от пари? Имате ли проблеми?…“
— Къде беше? — попита Глория и ме хвана като за танц.
— Никъде не съм бил. Танцува ли ти се?
— Ами добре. — Завъртяхме се веднъж по дансинга и спряхме. Глория рече: — Все пак е по задължение.
Като си дръпнах ръката от кръста й, забелязах, че пръстите ми отново са мръсни. Помислих си: „Чудна работа. Нали си измих ръцете преди малко“. Казах на Глория:
— Обърни се.
— Какво има?
— Обърни се.
Тя се поколеба, прехапа устни, но аз минах зад гърба й. Носеше бяла вълнена пола и тънък бял пуловер. Гърбът й беше покрит с дебел слой прах и аз знаех откъде е попаднал там.
— Какво има?
— Стой мирно — казах. С ръка изтупах праха от пуловера и полата й. Известно време тя изобщо не проговори, а накрая взе да обяснява:
— Сигурно съм се изцапала, като се сборичкахме с Лилиан в съблекалнята.
Помислих си: „Не съм чак толкова загубен, колкото тя ме мисли“, но казах:
— Може и от това да е.
Роло Питърс се изравни с нас, докато вървяхме по дансинга. Посочих към двойка номер 7 и попитах:
— Кое е това момиче?
— Партньорката на Гай Дюк. Казва се Розмари Лофтъс.
— Нямаш никакъв вкус — заяви Глория.
— Просто попитах коя е. Не съм си загубил ума по нея.
— Само това оставаше. Обясни му бе, Роло.
— Мен не ме забърквай — поклати глава Роло. — Аз нищо не знам за нея.
— Какво има да се знае за нея? — попитах Глория, след като Роло се отдалечи и отиде при Джеймс и Руби Бейтс.
— Наистина ли си толкова зелен? Ама наистина ли? — Тя разтърси глава и се разсмя. — Голям чудак си ти.
— Е, добре, не ми казвай.
— Ами че голям зор ще видиш, за да намериш друга като нея в целия район на запад от Мисисипи. Уличница е, ама с образование, та когато попаднеш на такава уличница, значи си се насадил на уличница от най-долните. Те, жените, се чудят къде да се дянат, щом се появи, пък той…
— Хей, Глория, здравей — извика мисис Лейдън. Седеше на обичайното си място в ложата в дъното на залата, по-далеч от естрадата. Приближихме се до парапета… — Как се чувства любимата ми двойка?
— Добре — отвърнах, — а вие как сте, мисис Лейдън?
— И аз съм добре. Тази вечер ще остана до късно. Виждате ли ги? — Тя посочи към одеялото и кошничката със закуски на стола до нея. — Ще остана тук, за да ви окуражавам.
— Ще имаме нужда — обади се Глория.
Попитах:
— Защо не си запазите ложа в другия край на залата, по-далеч от Палмовата градина? Какви ли не типове се събират по-късно на бара и като започнат да пият, вдигат толкова шум…
— Тук ми е добре — усмихна се тя. — Предпочитам да седя тук заради дербито. Искам да гледам как вземат завоя. Искате ли да хвърлите едно око на следобедния вестник? — Тя го измъкна изпод одеялото.
— Благодаря. Ще ми се да науча какво става по света. Какво е времето навън. Светът много ли се е променил?