— Вие май се подигравате с мен.
— Не ви се подигравам… просто имам чувството, че съм в тази зала от милион години… Благодаря ви за вестника, мисис Лейдън…
Разгърнах вестника, докато се отдалечавахме. Едро, черно заглавие грабна погледа ми.
Вчера двама детективи са арестували убиец, състезател от танцовия маратон на увеселителния кей в Санта Моника. Той се казва Джузепе Лоди, двадесет и шест годишен италианец, избягал преди осем месеца от Илинойския щатски затвор в Джолиет, след като излежал четири години от петдесетгодишната си присъда за убийството на един възрастен собственик на дрогерия при обир в Чикаго.
Лоди се записал за участие в танцовия маратон под името Марио Петроне и не оказал съпротива при ареста от детективите Блис и Войт от отдел „Обири“. Двамата посетили маратона, за да се поразвлекат в свободното си от задължения време, както споделиха с нас, и разпознали Лоди по снимка от рубриката „Търси се“ на едно популярно детективско списание, където се поместват снимки и физически данни за опасни престъпници…
— Можеш ли да проумееш това? Точно до него бях, когато стана. Сега ми е жал за Марио.
— Защо? — попита Глория. — Каква е разликата между него и нас?
Педро Ортега, Мак Астън и още няколко души се събраха наоколо и заговориха оживено. Дадох вестника на Глория и се отдалечих.
„Това е ужасно — си помислих. — Петдесет години! Горкият Марио…“
А когото Марио научи новината за мен, ако изобщо някога я научи, и той ще си помисли за мен: „Горкият, мен съжаляваше, а сега него ще окачат на въжето…“.
За следващата почивка Сокс Доналд ни бе приготвил изненада. Раздаде екипите, които трябваше да носим на дербито: кецове, бели шорти, бели тениски. На мъжете се полагаха дебели кожени колани с по две дръжки от двете страни, подобни на тези в някои автобуси или на куфарите, които се влачат. Партньорките ни щяха да се държат за тях на завоите. Тогава ми се стори много глупаво, но после си дадох сметка, че Сокс Доналд си знае работата.
— Слушайте, младежи — рече Сокс, — тази вечер ще има много хора. За дербито ще дойдат един куп кинозвезди, а тълпите ще се помъкнат подир тях. Тази вечер ще отпадне една двойка — всяка вечер ще отпада по някоя двойка. Не искам да се хленчи по този въпрос, защото всичко е честно и почтено. Всички имат еднакви шансове. Ще ви дадем допълнително време, за да си облечете и съблечете екипите. И нещо друго, днес следобед разговарях с Марио Петроне. Каза ми да предам много поздрави на всичките му приятели. И така, публиката си плаща, не го забравяйте, дайте каквото можете за дербито, младежи.
Изненадах се, че спомена Марио, защото предната вечер, когато го арестуваха, той щеше да се нахвърли да го бие. Казах на Роло:
— Мислех, че е много сърдит на Марио.
Вече не е. Това беше най-доброто, което можеше да се случи. Ако не беше станало така, никой нямаше да разбере, че има танцов маратон. Рекламата във вестниците ни дойде точно като по поръчка. Цял следобед не са спрели да правят резервации.
VIII
… Робърт Сивъртън ще бъде предаден…
Същата вечер за първи път, откакто беше започнало състезанието, залата беше пълна и почти всички места бяха заети. Палмовата градина също беше пълна, на бара говореха и се смееха оживено. „Прав е Роло — си казах. — Каква по-добра реклама за Сокс от арестуването на Марио?“ (И все пак не всички бяха привлечени от написаното във вестниците, по-късно разбрах, че Сокс е разпратил съобщения за нас и до няколко радиостанции.)
Ходехме напред-назад, облечени в спортните екипи, докато треньорите и сестрите подготвят дансинга за дербито. Казах на Глория:
— Имам чувството, че съм гол.
— Ами то си е така. Трябваше да ти дадат бандаж.
— Да, ама не ми дадоха. Много ли личи?
— Това, както и да е, но може да пострадаш. Накарай Роло да ти купи. Има три размера. На теб ти трябва най-малкият.
Огледах и другите младежи.
— Не само аз съм така.
— Те искат да се покажат.
Повечето от състезателите изглеждаха много смешни в екипите си. Никога през живота си не бях виждал такова странно разнообразие от ръце и крака.