Единият от треньорите ме държеше за раменете, а другият започна да удря мускулите на крака ми с ръба на дланта си.
— Боли — изпъшках.
— Спокойно — рече треньорът, който ме държеше за раменете, — никога ли не ти е ставало така?
Изведнъж ми се стори, че нещо в крака ми се скъса и болката изчезна.
— Това беше — заяви треньорът.
Станах, вече ми нямаше нищо и се върнах до чертата, за да изчакам Глория. Тя тичаше от другата страна и главата й се мяташе нагоре-надолу на всяка стъпка. Трябваше да я изчакам да дойде при мен. (Такова беше правилото — влизаш от същото място, откъдето си излязъл.) Тръгнах веднага щом Глория се приближи и след миг тя се хвана за колана ми.
— Още две минути — съобщи Роки. — Да окуражим състезателите, дами и господа. Гръмнаха аплодисменти и се разнесе тропане с крака, много по-високо от преди.
Други двойки започнаха да спринтират покрай нас и аз позасилих темпото. Почти бях уверен, че не сме последни, но и двамата бяхме излизали временно от състезанието, така че не исках да допусна риска да ни елиминират. Когато пистолетът гръмна за финал, половината от двойките се строполиха на земята. Обърнах се към Глория и забелязах, че погледът й блуждае. Разбрах, че ще припадне.
— Хей… — извиках към една от сестрите, но в този момент Глория започна да се свлича, така че трябваше да я подхвана. Единственото, което можех да направя за нея, беше да я пренеса на леглото. Хей — извиках на един от треньорите. — Докторе!
Никой не ми обърна внимание. Имаха си достатъчно работа да вдигат падналите. Публиката беше станала на крака и ревеше от възторг.
Взех да бърша лицето на Глория с мокра кърпа. Изведнъж мисис Лейдън се появи до мен и взе шишенце с амоняк от масичката до леглото.
— Ти си отивай в съблекалнята — каза ми тя. — Глория ще се оправи веднага. Просто не е свикнала на физическо напрежение.
Пътувах с кораб за Порт Саид. Бях на път за Сахара, за да снимам онзи филм. Бях известен и имах много пари. Бях най-авторитетният режисьор на света. По-авторитетен от Сергей Айзенщайн. Кинокритиците от водещите списания единодушно твърдяха, че съм гений. Вървях по палубата и си мислех за танцовия маратон, в който някога бях участвал, чудех се какво ли е станало с всичките онези девойки и младежи, но изведнъж нещо ме удари по главата и изгубих съзнание. Имах чувството, че падам.
Щом цопнах във водата, започнах да размахвам ръце и крака, защото се страхувах от акули. Тялото ми се докосна до нещо и изкрещях от уплаха.
Дойдох на себе си в леденостудена вода. Веднага разбрах къде се намирам. Казах си: „Сънувал съм кошмар“. Онова, до което се бях докоснал, беше петдесеткилограмов леден блок. Плувах в голям съд с вода в съблекалнята. Все още бях облечен в спортния екип. Измъкнах се разтреперан, а един от треньорите ми подаде хавлиена кърпа.
Дойдоха двама други треньори, понесли един състезател, който беше изгубил съзнание. Беше Педро Ортега. Вдигнаха го и го потопиха във водата. Попитах:
— И с мен ли беше същото?
— Съвсем — отвърна треньорът. — Изгуби съзнание в момента, когато слезе от дансинга… — Педро простена, каза нещо на испански, взе да се мъчи да излезе и разплиска вода наоколо. Треньорът се разсмя: — Този Сокс си знае работата — добре, че донесоха водата. Студеното ги оправя на минутата. А ти сваляй тия мокри гащета и кецове.
IX
… от шерифа на общината в Лос Анжелис на главния надзирател на щатския затвор…
ИЗМИНАЛИ ЧАСОВЕ — 752
ОСТАНАЛИ ДВОЙКИ — 26
Дербито се разправи с двойките една по една. Петдесетина двойки бяха елиминирани за две седмици. На два пъти за малко да приключим и ние с Глория, но със сетни усилия успяхме да се задържим. След като променихме тактиката, вече нямахме проблеми — не се опитвахме да победим, не ни интересуваше на кое място ще завършим, само гледахме да не сме последни. Намери се и кой да ни поеме под опеката си: бира „Джонатан“ — диетична. Съвсем навреме. Обувките ни се бяха изтъркали, дрехите ни заприличаха на парцали. Мисис Лейдън бе подшушнала на бира „Джонатан“ да си направи реклама чрез нас. Подшушни и на свети Петър да ме пусне в рая, мисис Лейдън. Май нататък съм се запътил. Дадоха и на мен, и на Глория по три чифта обувки, по три сиви спортни панталона и по три сиви пуловера с рекламни надписи на гърба.