— Хайде, почвайте — извика някой от публиката.
— Медицинските сестри и треньорите готови ли са? Лекарят тук ли е? И така… Той подаде пистолета на Роло. — Ще бъдете ли така добра да подадете старт на състезателите, мис Делмар? Дами и господа, мис Делмар е известна холивудска писателка и сценаристка.
Роло отнесе пистолета на мис Делмар.
— Не дишайте, дами и господа — пропя Роки. — Оркестър, бъди готов. И така, мис Делмар…
Тя натисна спусъка и всички поехме.
Ние с Глория оставихме състезателните коне да определят темпото. Не положихме никакво усилие да минем напред. Системата ни беше да установим равномерен ритъм и да го поддържаме. Тази вечер нямаше парична награда за победителите, но и да имаше, на нас ни беше все едно.
Публиката ръкопляскаше и тропаше с крака в очакване на силни усещания, но тази вечер не получи нищо. Само една от жените — Руби Бейтс, излезе временно от състезанието, и то само за две обиколки. И за първи път от седмици никой не се строполи на пода в края на дербито.
Но се случи нещо, което ме изплаши — Глория натежа на колана ми повече от друг път и по-силно. През последните пет минути като че ли не й бяха останали никакви сили. Почти я бях влачил по пътеката. Имах чувството, че елиминирането едва ни се е разминало. На косъм е било. По-късно същата вечер мисис Лейдън ми каза, че разговаряла с нашия съдия. Имали сме само две обиколки повече от последната двойка. Ужасих се. Реших, че от този момент нататък ще е най-добре да изоставя системата и да дам газ.
Последната двойка бяха Базил Джерард и Дженива Томлин, номер 16. Дисквалифицираха ги автоматично. Дженива беше доволна, че е приключила, сигурен съм. Сега можеше да се ожени за капитана на корабчето за спортен риболов, с когото се беше запознала през първата седмица на състезанието.
Дженива се появи отново на дансинга, когато се хранехме. Беше облечена за излизане и носеше малка пътна чанта.
— Дами и господа — разнесе се гласът на Роки по микрофона, — ето я прекрасната девойка, която тази вечер беше елиминирана от състезанието. Нали е голяма сладурана? Бурни аплодисменти, дами и господа…
Публиката заръкопляска, а Дженива се кланяше на всички страни, докато вървеше към естрадата.
— Така е в спорта, дами и господа, тя и нейният партньор изгубиха в трудното дерби въпреки положените усилия, но тя се усмихва и аз ще ви кажа една малка тайна, дами и господа. — Той сведе лице по-близо до микрофона и взе да шепне високо-високо: — Тя е влюбена, тя ще се омъжва. О, да, така е, дами и господа, романтиката е останала в танцовите маратони, та Дженива ще се омъжи за човек, с когото се е запознала тук, в тази зала. Тук ли е той, Дженива? Тук ли е?
Дженива кимна усмихната.
— Къде е този щастливец? Къде е? Стани, капитане, и се поклони.
Нямаше човек от публиката, който да не се е извъртял и да не го търси с поглед.
— Ето го… — извика Роки и посочи другия край на залата. Някакъв мъж беше прескочил парапета на ложите и вървеше към Дженива. Поклащаше се с характерната походка на моряците.
— Кажете ни нещо, капитане… — Роки наклони стойката на микрофона към него.
— Влюбих се в Дженива още щом я видях — заговори капитанът към публиката, — а два дни по-късно й предложих да напусне маратона и да се ожени за мен. Но тя каза „не“, не искала да постави партньора си в неудобно положение, така че не ми оставаше нищо друго, освен да чакам. Сега съм доволен, че я дисквалифицираха, и нямам търпение кога ще започне меденият ни месец…
Публиката се затресе от смях. Роки изправи стойката на микрофона:
— Сребърен дъжд за булката, дами и господа…
Капитанът грабна стойката и вдигна микрофона до устата си:
— Няма защо да се харчите, все ще мога да я издържам, че и да остане.
— Същински Попай — рече Глория.
Сребърен дъжд не заваля. Нито една монета не падна на дансинга.
— Виждате колко е скромен — рече Роки. — Но мисля, че няма нищо нередно в това да ви кажа, че той е капитан на кораба „Тихи океан“ — четиримачтовото корито, закотвено сега на три мили от кея, специално предназначено за риболов. Всеки ден дотам пътуват водни таксита, така че ако някой иска да лови дълбоководни риби, да отиде при капитана…
— Целуни я бе, дърво — провикна се някой от публиката.